Аз съм едно момиче, което иска живот. Не знам как ви звучи това, вероятно тъпо, но в него съм заложила мечтите си, възможностите... Искам живот значи - искам пътуване, опознаване, ефимерни връзки с незнайни човеци, пари, екстремности, адреналин, изпитания, щастие, луди моменти навсякъде със всякакви хора, приятели, алкохол, забранени неща, трева, лудост.....знание, казина, големи градове с много неонови лампи, заведения, веселие, купони, музика....
Не искам да се привързвам към хората. Както Малкият принц е казал - те нямат корени и това много им пречи. Защото хората бягат, защото хората не стоят на едно място, защото хората са недоволни на това, което имат, и търсят още, разтваряйки шепите си все повече. Те най-често бягат, а аз пък съм толкова непостоянна, както със всяко нещо. Вятърът не би могъл да бъде вързан. В света има куп неморалности, които нараняват хората, а за да не си ходим наранени с боси крачета из житейския колодрум, трябва да се опълчим на хората. Те са стрелите на раздора.
Никога не казвай "животът е пред мен"! Никога! Животът не е пред теб. Животът е с теб във всеки един момент от твоето съществуване и трябва да го използваш! Винаги трябва да знаеш, ЧЕ ЖИВОТЪТ Е СЕГА, УТРЕ, ВЧЕРА, СЛЕД ГОДИНИ. НО И СЕГА!
Прави си сметка какво правиш днес, защото животът пред смъртта ще те изправи. Тогава знай какво да й кажеш. Дай и да се разбере, че смъртта е просто начин да се преродиш и не те е страх от нея. Разкажи й как щуро си живял, защото не знам какво друго да се прави в тоз живот, освен да се живее. А живеенето не е ставане сутрин, правене на кафе и сандвичи, обличане на децата, каране до детската, отиване на работа, мечтаене и дразнене, че досега нищо не си постигнал - имаш само работа, деца, съпруг/съпруга и нещастие, защото щастието е на моменти, а нещастието преобладава, след това прибиране вкъщи, чистене, готвене и пак отчаяние.
Аз съм още дребосък и се откривам. Не знам каква ми е мисията, за какво живея, търся си интересите. Търся изяви, за да стигна рано или късно до живота, който изразих отгоре.
Откровено скучно е да си човек-корен. Седиш, живееш на едно място и правиш еднаквости.
Ще работиш, ще се
хилиш из кварталните заведения, а представи си само колко велик е
животът, колко е далеч и близо, какви места има, какви преживявания,
какви хора....
