Това е прекрасно!
Сядаш пред телевизора вечер към седем и нещо, радваш се на последните превелики случки, чувстваш се прекрасно докато гледаш малоумните реклами за дамски превръзки, препарати, като започнем от фугите в банята, та стигнем до зъбите, минаваме през тоалетната, мухъла из кьошетата, мръсните чинии, запушената канализация, лелееш да гледаш хапчета за разстройство докато хапваш сладко, прекрасно е да дъвчеш и да слушаш обясненията за вагиналните секрети и тампоните, изобщо - вечерна идилия.
Стигаме до рекламата за глобалното ринене на смет из ливади, градинки, пътища, сметища, магазини и манастири, кенефи и вертепи, която на пръв поглед е една привлекателна реклама със смислена цел, но съдейки по реакцията първо на баба ми, когато тая реклама за два часа бива повторена петнайсет пъти, именно - "Аман от тия глупаци", после на брат ми: "Тия па", та до осемгодишния ми братовчед и шестгодишния ми брат: "Ааааа, писна мии, тъпата реклама, ега ти простотиите, да не съм хамалин бе??", разбирам, че не е привлекателно да я гледаш триста пъти дневно. И таз добра. В къща със седем човека четири роптаят, аз мълча тъпанарски, а останалите двама не виждам, че да знам дали ругаят по родната телевизия. Баба ми, както и очаквах, реагира съвсем нормално: "Тия па не се спреха да пускат тая загубена реклама, то да си малоумен ще разбереш". Разбира се, не трябва да си малоумен, за да я въртят седемстотин пъти- проста рекламна стратегия - пускайки n-пъти туй чудно олицетворение на нечия гениална режисьорска мисъл, тя ти се набива в главата, дразни те, плюеш по нея, като я видиш се сещаш колко не можеш да я понасяш. Та каква е целта на една реклама? Сещаш се за нея, нали?
Това едно на ръка.
Прекрасно е, че от време на време тия 111 хил. кв. км барем душват ръкавица и чувал (колко от територията и се изчиства, колко е осрана), ама какво от това, след като след няколко месеца състоянието е почти същото? Трябва да се постигне не само чистотата на площите, ами и съзнание за чистота. Българинът масово хвърля де му видят очите - е, другари и другарки, това е примитивно грозно. На Богров метър вляво от бившото свърталище на симбиозни форми от свинемайка пред разплод и борец тежка категория (да живее неживият Удхаус) катаджии ставам свидетел на: двама малоумници с мозък не на кокошки, ми на техните яйца спрели прекрасното си автомобилче, свалили джамовете и ринат боклуци - изхвръкнаха две шишета от минерална вода, опаковка от кроасан, някакъв парцал, нещо голямо черно, което не идентифицирах и кой знае още какво, аз все пак минах за секунди. На тия простаци ли да им рина боклуците? Ще го направя, ако след това те щяха да се възползват от услугите на любимата ми фирма "Титан" Перник, ама те няма да го направят, затова се бия по главата трети месец.
Отвратителното е, че не ги е и срам даже. Прост пример - преди месец се събрахме петнайсетина човека и чистихме около училище. Майски рози! Докато с приятел влачехме чувала и ровехме из калчищата за проклетото пликче от кубети и милионите дръжки от близалки, видяхме две момета да седят на опасаната от задниците на училищните гении морава и да похрупкват солетки. Не ти майски рози, ми кюстендилски череши, че поне не хрупат чипс. До крака на едната госпо'ица имаше опаковка от нещо, аз се наведох, взех я бавно с тих намек да внимават за тяхната опаковка от солетки, бутнах я показателно в чувала и продължих нататък. Моят приятел погледна лошо, сякаш усетил какво ще се случи, каза ми, че тия двете са по-съмнителни от банкрутирал евреин в бюро за труда и двамата следователно зорко наблюдавахме всяка солетка, която двечките невръстни женски индивиди лапваха с наслада. Влязох в ролята на мисис Марпъл, а момчето - същински Шерлок Холмс за боклуци. Вървяхме бавничко към контейнера, когато съзряхме с ъгълчетата на очите си как девойката минава през пътя и нагло пуска найлончето. С господина до мен се извъртяхме престо и с финес, той ребром им се нахвърли за опаковката, обяснихме им, че това, което току-що бяха направили, е полуизсиране върху нас, малко поне се почувстваха виновни и си вдигнаха боклучеца със спаднало самочувствие.
Мен никой не ме е учил с дренова тояжка през ушите да ползвам кофите, но го правя. Като няма кофа - каквото мога трупам на склад в джоба, затварям си очите после като от пералнята изравям боклучета.
Да изчистим България за един ден! Давайте да я изчистим бе! Айде! А как ще изчистим закостенялото съзнание и прекрасните морални принципи на голяма част от населението? Все едно като си изхвърлиш боклука в контейнера, та ще ерозираш.
А за самото чистене - не съм лукова глава, не живея в картофите, виждам и чувам мнението за "голямото чистене" на хората - масово наблюдавам първосигнални реакции и площадни мнения а ла: "Да бе, ше ти чиста, пари не ми дават", "За к'во, утре пак ше е мръсно", и то за второто специално от хора, които всъщност са замърсителите.
Пак не са напразни тия донкихотствания у наше село и оттатък, че с идея по-чисто става - става, ама това си е търсене под вола на теле, мръсотията пак се създава, ачигьоз момците и момите пак с чиста съвест хвърлят през джама на колата, през терасата, кой как види.
Също ми е интересно не го ли е срам или еня онзи, който на чист терен си мята фаса, дори когато на земята ще се вижда само неговият?
Идеята всъщност е прекрасна за децата, защото те по това събитие, както каза Емо Чолаков когато беше при Слави, са много ентусиазирани, те са най-дейните и така се започва, за да им се набие в гноясалите от бездействие кратуни, че да замърсяваш не е добре. Те като чистят, после ще уважават труда си и логично не би трябвало да превръщат в сметище всяко място, на което ядат и няма кошчета (то пък като има кошчета, като си свикнал да не ти пука за присъствието им, пак ще мяташ напосоки).
Ще изчистим България бе, и питаш!
