Капан за ....

Напоследък е направо задушаващо за мен лично настроението в обществото - да, шарено като зунчена черга - едни неразбрани протестират, половината там не знаят защо са в кюпа, едни правят инициативи, несъмнено добре дошли, други гледат телевизия, четвърти са редовно намръщени като арабин, очаквал да изрови нефтен кладенец, а то само за септична яма става.

Другари и другарки, братя съмишленици, как изглежда един гражданин, който си върви из някоя улица и се мръщи недоволно? Изглежда грозно! Ето това ме ядосва. Как младо хубаво момиче, вероятно и умно, си върви по пътя и обръща джуки, някак си недоволна от всичко? Това е много грозно. Отворих темата, а сега не ми се развива, защото ще се ядосам.. Но нека поне прокарам няколко мои хипотези:
1. Тоз невръстен майнак живее ей така - раждаш се, правиш каквото обществото изисква от теб и умираш. Просто, та просто. Първото ми твърдение е - тя е тъпа, като се извинявам за грозната етикеция.
2. В цикъл е. При някои жени това е страшен момент от живота, който изисква всичкото внимание на света.
3. Днес не и е ден. Че кой е денят? Ставаш с краката на устата и се чудиш днес къде да се мръщиш. Безумие.
4. Тя си е такава - недоволна от живота, от сгазените панди, от смазващата бюрокрация в работата, от размазаните хора от пияни таксиметраджии, от недовършената конструкция малко по-надолу от НДК към Фритьоф Нансен и е решила да иде на протест.

Безумие е един млад човек под 30 години да недоволства от живота, който сам си прави, безумие е да станеш и първата ти работа да е включване на телевизора, нелепо е да ходиш на работа, която не харесваш, за да си плащаш тока за телевизия, нелепо е да живееш на газирани напитки и да прескачаш нуждата от вода, да мислиш, че си свободен и да твърдиш, че си луд - лудостта на днешното време е относителна, неясна, неточна.

Но хората са заклещени в телевизора например, затворени в кутийка-панелка, а доволни ли са?

Кой е щастлив?

 Ако карам с 50 км отгоре, може би искам да си повдигна адреналина, не задължително да смажа десет човека на гъши пастет.
Тук вече намесвам и нещо друго - закостенялост. "Закон - спазва се" е част от нещата, които ме задушават. Хората умират душевно, приятели. И съм изумена как всеки от нас говори за обществото като цяло, всички гледаме глобално - "хората мислят еди как си, правят еди какво си като стане не знам си какво", всеки от нас дава своята прогноза и решава, че е повече прав от професионалист, по-малко локално поглеждаме. Жалко, защото колективизмът убива порива на душата. Отбягваме адреналина, от който свирепо се нуждаем, за да се разпалим, тъй като хората ще кажат нещо.. Но ще има цифровизация!!

Работата е там, че хората рядко четат, след като е предоставена угодната картина от телевизорите, която прави възприемчивостта много по-лесна. По-лесно е да видиш с очите си, отколкото да видиш с ума си. А виждането с очите не провокира да мислиш. Важно е да попаднеш на стойностни творения, инак всеки може да си чете плажна литература като Даниел Стийл. Но ако нагласата ти е да се обогатиш, дори да бръкнеш в кюпа с книги и изкараш коя и да е, от нея ще изсмучеш мъдрост и поука.

Хванах си куп народ, все непълнолетни маци, ходещ на протестите. На искане да се дадат ясни три причини защо са плъзнали по протести като че раздават предизборно кебапчета (пари няма нито за избори, нито за нови активни кампании), отсреща идват оголени зъбки и "няма да давам на никой обяснение", айде, ще простим грешната падежна форма. Протестите няма да доведат до нищо в таз си форма, а имам и предвид, че голяма част от протестиращите са непълнолетни. Айде, да речем една от идеите е нови избори (къде бе, ей, пари НЯМА), ще си дадат ясно обоснования вот в урната за недоклатени ли, в урна "под 18"? Хайде всички добичета на протести да покажем гласа на хората! От почти седеммилионна страна близо десет хиляди са по улиците по протести, а това е гласът на ДЪРЖАВАТА! Каска свалям (не я свалям, страх ме е, я камък ми паднал на главата на стойност 40 лв., я домат, я бодибилдинг момко, нескромно заплатено чието присъствие)! Крещейки "ВСИЧКИ ВЪН" мислите и се надявате да дойде Маргарет Тачър ли? Маха се Орешарски, примерно, идват пак старите муцунки - я Станишева, я Доганова, Сидерова. Тук става въпрос за don't know what i want, but I know how to get it - обобщавам. Хората искат, ама какво искат? Искат, ама какво? Какво искат? Повечето под осемнайсет, а сигурно ако попиташ всички от тях, половината няма да са наясно с исканията си. Тук се радваме на гражданска позиция.
 Пари за нови избори няма. След нелепото състояние, в което ГЕРБ ни завряха, скоро няма да има лечение вероятно - политически сифилис, цитирам Иванджийски. Фюрерчето остави осем, дами и господа, О-С-Е-М милиарда дълг и близо милион безработни, почти една пета от които младежи, оскъпи медицината и храните, изяде малкия и средния бизнес, нови учебни заведения, индустриални здания и болници не се появиха, не рязахме лентички в икономическите отрасли, аутобаните са с ниско качество, не са завършени, България порасна - стана длъжник номер едно. От друга страна се сдобихме с разни неща - челно място корумпираност, водим списъка по сивееща икономика, без мигач задминахме държави като Гърция и Испания по намаляване на заетост, челни сме по цените на кредитите, ама по скъпотия, образованието пак яде от кофите, здравеопазването се свежда до религия - моли се повече и може Исус да те чуе, със сигурност повече от Министерството на здравеопазването, БАН ядат корнишони от село от баба и фасул, съдебната власт стана лечителница за стари прояви, президент избраха с честни фалшификации, при медиите също се наблюдава развитие - елитна проституция.
Идилия.

Спи, бледа сестро, трай си там!

 "О, свещена простота." — туй възклицание на Ян Хус, произнесено на кладата, когато вижда една старица да добавя и своя сноп съчки към разгарящия се огън, би могло да се побългари - нека дружно възкликнат езиковедите, когато кладата са министрите, журналистите и тяхната грамотност, а съчките, излизащи обаче от тях, са простотията им, която се намества в нашите глави. Сиреч - говорят пред народа, защо не го правят грамотно, бе?
Всъщност под сурдинка е известно, че съществуват речници, обаче, за съжаление на младите и дори по-напреднали, те не са модни журнали с картинки.
Като казах на брат ми да отиде до библиотеката, неговата реакция бе като защитната на Доган; колкото и коленопреклонно да го молих, той не си промени мнението, че сградата библиотека кълне до девето коляно.
Спрях да правя завоалирани смешки от содомията с родното слово във Фейсбук, спрях да храча по рабското преклонение към чуждиците, спрях да търся логика в българското с латински букви, сега съм в тиха атараксия.

Прочитайки българското „здравей”, изписано по този начин – „zdravei”, някой чужденец би помислил, че българската нация вече е толкова възвишена, помъдряла и поумняла, че използва свободно латински език, особено в интернет пространството, където всъщност доскоро тенденцията беше с очарователни прогнози – кирилицата да потъне в забвение, да спрат да се произвеждат клавиатури с БДС, да започнем да пишем с латински букви книжа и да върнем диска на Валя Балканска от космоса, за да напишем текста на български език с латиница и да го изпратим отново, че да знаят и извънземните за радикалната промяна в България. За поколения филолози и лингвисти са още по-феноменални зоопарковете от интернет ползватели, които съставят нова езикова култура – разрастващи се фауна и флора от красиви българо-латински думи, които се разпространяват с такава скорост, че на Българската академия на науките вероятно ще са ѝ нужни десетилетия, за да състави речник с новите правопис и граматика.

   Петър Стоянов, с предложението си латиницата да стане официална азбука за българите, може да се похвали с невероятна когнитивност и пророчески умения, пък и явно младите са се сетили, че не другите три президента, ами точно той е бил най-качественият и компетентен за поста си човек, та от уважение изпълняват завета му – доволни са и двете страни – младите, че не им се налага да правят разлика между който/които, и самият Петър Стоянов, че предложението му поне е подложено под въпрос за осъществяване. Е, ако латиницата бе станала официална азбука на България, зрелостниците щяха да отговарят на въпроси като:

    Postavete pravilnoto mestoimenie: „Uvajavasht sebe si bulgarin e tozi, ….. pishe s latinski bukvi, kogato ima sobstvena azbuka.”

а) koito

b) koito

v) koyto

c) vsichki sa verni

Нямаше да се терзаят особено – изписват се из интернет пространството всички примери, така че ако наистина се колебае между първото и второто, спокойно – всички са верни.

   Днес буквите „ш” и „ч” са покръстени – станаха 4 и 6. Празникът Ден на славянската писменост и култура би трябвало да отпадне, Кирил и Методий да бъдат обявени за терористи, защото тогава не са използвали арабски цифри, а римски.

  Изличена е разликата между гласните букви, което е манна небесна за учащи, всуе опитващи да назубрят образователна или образувателна е системата. Ако матурите наистина бяха с латиница – университетите щяха да кипят от качествен материал и скъсани на матурата по български език нямаше да има.

   След всичко това, скъпи сънародници, млади и немлади, не мислите ли, че деградираме? Не „здравей” срещу „zdravei”, а обратното..

Откакто срещаме изказвания като тези: в "168 часа" като "Токаджиев реди шефски столове за сини избраННици", "Не бива да се гледа на конституцията като на свещеННа крава", Янко Станоев твърди, че "децата се нежни и любвеобВилни същества", роден всекидневник проповядва, че "от кумУва срама за националния ни суверенитет" еди какво си, голяма клечка в журналистиката, пак вестниче, набива пък, че "Мутри се счепкват периодично със сАратници в наркотрафика", в сутрешен блок пък ни заявяват, че "денят Започва", то езиковеди и филолози си бият главите в книжата, да получат мозъчна повреда, за да отидат в някоя болница, като на кабинета да бъде лепнато, че др. Еди Кой си прави един какво си, та вече на спокойствие да си пръснат сърцата. Би Ти Ви пък редовно се изявяват с некнижовни ударения, репортерите им не се научиха как се произнасят чуждите имена, водещите им пък често си слагат по едно "е" на края на глагол от първо лице, число множествено. Спортните коментатори тук са направо демиурзи (на тях им е простено, ще разминат срещата с гаубиците)! Неприятното е това, че се караме из социалните мрежи, а в същото време медиите съставят нова езикова култура.
Изкилифенчват езика тези, които уж трябва да са наистина наясно. В телевизията, известно е, са събрани хора с различна професионална подготовка - някои нямат ни журналистика, ни българска филология, а пък говорещите пред широката публика говорят често простотии. Вервайте ми!
Да чуеш горд севлиевски гражданин да говори с повечко "е", отколкото е необходимо - да му не сееш на корена ряпа, ама коскоджамити депутати и министри изсипват купища кофи лайна върху родната реч - е това вече е гнусно! Прост пример - не може и до ден днешен (без нужната забележка) да твърдиш, че тоз министЕр направил не знам си какво, оня друго, въпреки че има логика - по "министерски", обаче въпросната думичка иде от френското "ministre", изговаряща се дори като "министр", обаче българските правила гласят, че между последните две съгласни буквички се вмъква типичният ъ - литър, метър..
Неотдавна Би Ти Ви мъдреха из екраните "Риск Печели Риск Губи", като тук има не една, не две, а четири правописни грешки - втората дума не трябва да е с главна буква, след нея трябва да има запетая или тире, а следващите думи също не трябва да са с главни букви. Иди го обяснявай на Къци!

Процесът към прогрес е бавен и продължителен, а решението е или глобална промяна, или бавно тътрене към двете положения – грамотност или тотално изпростяване.
Родна реч, омайна, сладка, влез правилно в главите на юрода ..... поне влез!


За изготвянето на тая публикация си послужих и помогнах с "Езиковата култура, без която (не) можем”, творение на проф. д-р Стефан Брезински, дано не ме тикне в панделата за плагиатство!