Фото репликЪ към рубрика "Обичам наш'те планини"

Здравейте, драги читатели, зрители, любители, другари, другарки и всички останали.

Ето, че още в началото взех да говоря алабалавщини, било то под влиянието на чаша добро бяло вино, било то поради психическия стрес, който ми нанесе фактът, че ГЕРБ спечели тези избори, а като представител с очевидно колосален брой преференции от БСП се намъква някакъв Момчил Неков, който от пръв поглед дава сигнали, че има акъл колкото една селскостопанска крава, респективно IQ близко до това на един родопски чан. Това гибоноподобие очевидно е с повече късмет от любимия ми евреин, отворил септична яма търсейки нефтен кладенец, който така упорито споменавам още от самото начало на съществуването на тоя блог. В тази връзка, държа да споделя, че и аз съм късметлия, и то с немалко префер..пардон - преимущества, че живея в шареното село Байлово. Неслучайно казвам шарено - днес излязох след дъжда и очаквано - беше мрачно, а от центъра се чуваше гаргонаподобяващото грачене на Василка, питаща за някакви никому неизвестни въпроси. Чу се лаят на няколко кучета, скучаещи в ъгълчетата на селските дворове, захвърлени там преди години и оставени да живеят завързани като негри в кораб към Америка през 17 в., инак водещи напълно свободен живот на село. Бабите си клатеха краката пред телевизорите, демонично улисани в поредната захранка с корпоративни естаблишмънт лъжи, дядовците си седяха кротко кой в двора, гледащ как расте тревата, кой на улицата, на пейката под дървото, заемащ ключова и стратегическа позиция - наблюдатели на селската динамика. Ех, че виталност! Как да не се погребеш завинаги до края на времето в този тих и спокоен живот?
Някой да ме удари с нещо достатъчно масивно, че да ми докара частично отрезвяване, моля.

Та тази статия посвещавам на селската виталност на Байлово. Представям някои кадри, заснети по време на одисеите ми из таз' джугла.

Гледка от едно от любимите ми кътчета (след No Names, където установих, че успешно се учи за отрицателно време "Основи на международната икономика" и C1, C2 english grammar), а именно приблизително 40 м. високият стълб, намиращ се в края на селото и който обожавам да катеря, за да наблюдавам бурните селски хроники. 

Самият той! В цялото си величество!

По-фотогенични са от редица изтъкнати модели. Ау!

"Децата на царевицата" - голям пропуск в Елин-Пелиновото творчество. Ще му го напомня.

Една от най-оживе.. извинете - усмъртените улици. В спомените ми веднага изниква ликът на една баба, смирено увещаваща ме в истинността на вижданията си: "Стой си тук, при баба, недей ходи по чужбина, тук при баба е най-добре!", след като откровено ѝ споделих някои мои цели. Внезапно ми прилоша. Обикновено имам огромна непрязън към носталгиите, привързването, яростно бучащата в тъпанчетата и в последствие в психиката ми тишина, спокойствието на тихото съществование, а сега ми идеше да се метна в най-близката река и тъкмо се засилих, тя нашата река полупресъхнала. Да няма и къде да се убиеш от това вегетиране. 

Това вече е една доста хубава гледка към пътя към с. Раковица, където преди да шумне родната величайша жандармерия с разкриване на лаборатория за марихуана, обичах да ходя с колелото. Сега и там загубих желание да ходя. Трева така и така няма да получа. 

И горички си имаме! Не за дълго де, толкоз камиони с дърва за отопление се оттичат, че скоро ще се хвалим с първата пустиня в Европа. От сега надушвам скарата на центъра, някоя топла вечер и селските ергени (неслучайно такива), биещи стабилни наздравици по случай постижението на родното им селце. 

Розовата по-голяма сграда в далечината е бившо училище, за което с насмешка мога да споделя някой и друг факт, например думите на другарката: "Айде в междучасие, че ще сипвам на кравата!" 

Моето стратегическо местенце, аз на двайсетина метра от земята и стълбът, хвърлящ тежка сянка върху натежалите от скука дървета. Чат-пат някое помръдване в храстите - някой по-едър бръмбар, разваляше вечното спокойствие. 

Някои къщички в кадър, замиращи в безинтересността на безразсъдно тихия ден. Тук-там някой наподобяващ стенание кучешки вой, сиротно блъскащ трептенията, предизвикани от самия него в застоялия въздух. 

Видях човек и усетих как апаратът се стряска в ръцете ми и настоява да ме използва за статив, така че да заснеме събитието. 

Оградата ми хареса.

Комшийката пак запалила биологични отпадъци встрани до главния път. 

Вече стана и пълноцветна картина. 

Приятно спускащ се път. Към ливади, някоя и друга къща, скука, работещи хора, смълчани треви. Коктейл от динамика. 

Това е от двора ми, просто за да похваля апарата. Не защото е по-интересно. 

В родното село на Елин Пелин, както обичат да изтъкват местните (чувала съм го стотици пъти..) признавам, случват се и неща, приближаващи се до дейността на горепосочения заблуден бръмбар - правят се събори, разни празници от читалището - което пък на свой ред често прилага дотолкова успешни маркетингови политики, че на събиранията има хора (изключвам Коледното тържество, където наистина идват хора и се е превърнало в традиционно по някакъв начин). Лошо е не селото само по себе си - селото е прилично. Хората са матрицата на нестабилното. Ако някой от някъде, ако човек с идеи се появи от немай къде, то, повярвайте ми, този човек ще трябва да бъде изгонен. "Той няма право да си пълни гушата с паричките на бедния пенсионер." Ако някой някак си реши да направи нещо, то нещото ще бъде срутено, разрушено, хулено и принизявано - или е малко, или е смотано, или не струва, или е твърде евтино, а "остатъкът от пари отива при въпросния човек". Какъв ти коктейл от динамика? 

Цял компот от емоции. (Пардон, липсата им.) 

Рубрика: "Обичам наш'те планини". Епилог

​
"Байлово се казва моето китно селце, където съм се родил, където съм отраснал и....."
Елин Пелин

И тук започва комичното..

Байлово се казва селцето, в което живея предимно в момента и го правя от 16 години. Редувам с други населени места, но, както се казва, камъкът си тежи на мястото. Звучи обнадеждаващо, мирише на добро начало, их, че по нашенски го казах! Или както се изказа по мой адрес един познат - хубаво е да поглеждам назад, за да не забравям от къде съм тръгнала.
Идилия.
Казах, че в селцето живея в момента, защото дългосрочните ми планове отписват дори бегъл проблясък на идея да остана тук. Но това не е лично към селото, аз гледам по-мащабно. Но за това по-нататък.

Байлово - село в близост до СТОЛИЦАТА - културният антипровинциалистки център на чисти, рафинирани граждани с ясно изразено национално съзнание (подкрепено от локацията на местожителството), село, разположено стратегически добре, ако се върнем назад в историята, и днес - измежду полите на Стара Планина,
​високо разположено, китно и ведро.​
Селото би било изключително срамежливо, ако не се похвали с активността си - хем от страна на младите, които смело показват гражданската си позиция и дълбокото познание на Конституцията, хем от страна на старшите, и то отново с познавателни умения и дълбока когнитивност, граничеща дори с гадателски умения - откъсни си джанка в началото на селото, пък в края ще разбереш дори преди да си го направил, че си обрал частна собственост, която току-виж била общинска... Но това е без значение. Ти си оставаш безсрамен извършител на подчовешки дейности.
Селото е интересно, като и тук приканям да не се черви като мома пред тумба ергени, а да си признае смело - има не просто истински, почитани и дълбоки традиции, ами и един манталитет; не просто по-силно говорещи и по-смълчани, ами цели местно политически течения, не просто модел на поведение, ами същинска "Комедия от грешки"! А Шекспир пък винаги е бил идол на младежта, оная същата, която сваля правителства и пренаписва Конституцията, която обновява основите на държавата и и дръпва килимчето изпод краката.
Искам да кажа, че ще описвам изключително и единствено онова, което познавам, тоест ако говоря за дадени модели, то дори да са с общонароден характер, визирам селото.


Изключително интересен момент са събитията от какъвто и да било характер в селото.
За различни събития, разбира се, се подхожда умно и се използва маркетинг - има ли нещо, то се вписва калиграфски на кадастрон и се лепи на таблото на славата, чието местонахождение е точно в центъра. Доста трудоемко и времеемко начинание. На същата стойност са и печатните афиши с високо качество и дори гланцирани. Днес, дни преди един от най-важните национални празници (задна дата), таблото се окичи с няколко известия и почти веднага събра добра публика - някои известяваха нова инициатива на дейното читалище, а именно програма на децата за първи март, по-нататък и за трети.. На следващата сутрин ранобудните обществени дейци, сякаш секретари на Политбюро, се събираха около магазините, за да си купят хляб и естествено, таблото бе огледано от горния десен до долния ляв ъгъл обстойно, подробно обсъдено намясто и следваше да бъде абсолютно разнищено в пенсионерския клуб.
Пенсионерският клуб е местенце на главния мегдан, където най-будните активисти в напреднала възраст се събират на кафе и още по-важното - да обсъдят живота, вселената и всичко, разбира се, в границите на общината. Ако някой има интерес към личния и социалния живот на кой и да е от селото, то мястото му несъмнено е там, в Меката на клю... новините, пардон. Активистите от местния Уолстрийт с радост ще ви разкажат това, което ви интересува, дори и ще разберете доста допълнителна информация от порядъка на това кой какво е готвил преди седмица в 18:30, вуйчото на лелята по бащина линия на дадения човек къде е ходил на почивка през лятото, как си е вадил картофите и какво е казал за последните новини. Обстойното извайване на образи е изконно байловско умение и всеки неспособен е недостоен за подвизи в ордена. Същите будни  съграждани често по празници организират частни партита. Когато обаче не са в настроение, провеждат ги в някое от местните заведения, но когато са, то правят ги я в клуба, я в читалището.. Просто защото в добрите си моменти са предразположени към леки злободневни изблици към бизнеса и хич не им се иска да внасят в хазните им. Но нека ги оставим на мира.
Младежта от своя страна също е изключително будна, особено когато стане въпрос за физически сблъсъци, то тогава са по-щастливи от евреин, изкопал петролен кладенец. Също и задълбочените познания в законовата уредба, правителствените дейности и други правни измерения напълно им позволяват да злепоставят селото, като на културно литературно събитие, скупчени патриотично под прозореца, крещят дружно, претендирайки за нечия оставка, за чия обаче, и до ден днешен не е ясно. Вероятно ги притеснява наплива на имигранти от Тамбукту и Нова Зеландия, които заемат работни места в околията, може би това, че правителството на Орешарски не разработи нови петнайсет некачествени магистрали; вероятно защото не се асфалтират пътищата в сомалийското село ***** или още по-възможно, защото не им се изплащат върнатите бутилки от бира. Но нещо или някой свалят от пост и това е ясно.

​Това е кратък обзор на селото, погледнато през очите на един млад човек какъвто съм аз, който, за съжаление на по-дългосрочно гледащите или пък за радост на онези с мозък, виждащ не по-далеко от носа си, съвсем скоро планира релокация на чуждестранни територии. Бога ми, дано не бъда купена с убедителни аргументи да разнасям чудесата на Байлово из всемира, че благият нрав на жителите е дотолкова широко скроен, така че може да реши да издирва нови пазарни възможности, като например международна търговия с прескъпа и суперкачествена работна ръка, чието изконно качество е или да не работи, или да работи не по-далеч от 15 километра от селото и то на място, където предварително е направено проучване може ли да се прибират ресурси и после да се завърти още по-широко бизнес колело. Ух, пак се задълбах, уж приключих. 

Разбирам Елин Пелин, да.