Фото репликЪ към рубрика "Обичам наш'те планини"

Здравейте, драги читатели, зрители, любители, другари, другарки и всички останали.

Ето, че още в началото взех да говоря алабалавщини, било то под влиянието на чаша добро бяло вино, било то поради психическия стрес, който ми нанесе фактът, че ГЕРБ спечели тези избори, а като представител с очевидно колосален брой преференции от БСП се намъква някакъв Момчил Неков, който от пръв поглед дава сигнали, че има акъл колкото една селскостопанска крава, респективно IQ близко до това на един родопски чан. Това гибоноподобие очевидно е с повече късмет от любимия ми евреин, отворил септична яма търсейки нефтен кладенец, който така упорито споменавам още от самото начало на съществуването на тоя блог. В тази връзка, държа да споделя, че и аз съм късметлия, и то с немалко префер..пардон - преимущества, че живея в шареното село Байлово. Неслучайно казвам шарено - днес излязох след дъжда и очаквано - беше мрачно, а от центъра се чуваше гаргонаподобяващото грачене на Василка, питаща за някакви никому неизвестни въпроси. Чу се лаят на няколко кучета, скучаещи в ъгълчетата на селските дворове, захвърлени там преди години и оставени да живеят завързани като негри в кораб към Америка през 17 в., инак водещи напълно свободен живот на село. Бабите си клатеха краката пред телевизорите, демонично улисани в поредната захранка с корпоративни естаблишмънт лъжи, дядовците си седяха кротко кой в двора, гледащ как расте тревата, кой на улицата, на пейката под дървото, заемащ ключова и стратегическа позиция - наблюдатели на селската динамика. Ех, че виталност! Как да не се погребеш завинаги до края на времето в този тих и спокоен живот?
Някой да ме удари с нещо достатъчно масивно, че да ми докара частично отрезвяване, моля.

Та тази статия посвещавам на селската виталност на Байлово. Представям някои кадри, заснети по време на одисеите ми из таз' джугла.

Гледка от едно от любимите ми кътчета (след No Names, където установих, че успешно се учи за отрицателно време "Основи на международната икономика" и C1, C2 english grammar), а именно приблизително 40 м. високият стълб, намиращ се в края на селото и който обожавам да катеря, за да наблюдавам бурните селски хроники. 

Самият той! В цялото си величество!

По-фотогенични са от редица изтъкнати модели. Ау!

"Децата на царевицата" - голям пропуск в Елин-Пелиновото творчество. Ще му го напомня.

Една от най-оживе.. извинете - усмъртените улици. В спомените ми веднага изниква ликът на една баба, смирено увещаваща ме в истинността на вижданията си: "Стой си тук, при баба, недей ходи по чужбина, тук при баба е най-добре!", след като откровено ѝ споделих някои мои цели. Внезапно ми прилоша. Обикновено имам огромна непрязън към носталгиите, привързването, яростно бучащата в тъпанчетата и в последствие в психиката ми тишина, спокойствието на тихото съществование, а сега ми идеше да се метна в най-близката река и тъкмо се засилих, тя нашата река полупресъхнала. Да няма и къде да се убиеш от това вегетиране. 

Това вече е една доста хубава гледка към пътя към с. Раковица, където преди да шумне родната величайша жандармерия с разкриване на лаборатория за марихуана, обичах да ходя с колелото. Сега и там загубих желание да ходя. Трева така и така няма да получа. 

И горички си имаме! Не за дълго де, толкоз камиони с дърва за отопление се оттичат, че скоро ще се хвалим с първата пустиня в Европа. От сега надушвам скарата на центъра, някоя топла вечер и селските ергени (неслучайно такива), биещи стабилни наздравици по случай постижението на родното им селце. 

Розовата по-голяма сграда в далечината е бившо училище, за което с насмешка мога да споделя някой и друг факт, например думите на другарката: "Айде в междучасие, че ще сипвам на кравата!" 

Моето стратегическо местенце, аз на двайсетина метра от земята и стълбът, хвърлящ тежка сянка върху натежалите от скука дървета. Чат-пат някое помръдване в храстите - някой по-едър бръмбар, разваляше вечното спокойствие. 

Някои къщички в кадър, замиращи в безинтересността на безразсъдно тихия ден. Тук-там някой наподобяващ стенание кучешки вой, сиротно блъскащ трептенията, предизвикани от самия него в застоялия въздух. 

Видях човек и усетих как апаратът се стряска в ръцете ми и настоява да ме използва за статив, така че да заснеме събитието. 

Оградата ми хареса.

Комшийката пак запалила биологични отпадъци встрани до главния път. 

Вече стана и пълноцветна картина. 

Приятно спускащ се път. Към ливади, някоя и друга къща, скука, работещи хора, смълчани треви. Коктейл от динамика. 

Това е от двора ми, просто за да похваля апарата. Не защото е по-интересно. 

В родното село на Елин Пелин, както обичат да изтъкват местните (чувала съм го стотици пъти..) признавам, случват се и неща, приближаващи се до дейността на горепосочения заблуден бръмбар - правят се събори, разни празници от читалището - което пък на свой ред често прилага дотолкова успешни маркетингови политики, че на събиранията има хора (изключвам Коледното тържество, където наистина идват хора и се е превърнало в традиционно по някакъв начин). Лошо е не селото само по себе си - селото е прилично. Хората са матрицата на нестабилното. Ако някой от някъде, ако човек с идеи се появи от немай къде, то, повярвайте ми, този човек ще трябва да бъде изгонен. "Той няма право да си пълни гушата с паричките на бедния пенсионер." Ако някой някак си реши да направи нещо, то нещото ще бъде срутено, разрушено, хулено и принизявано - или е малко, или е смотано, или не струва, или е твърде евтино, а "остатъкът от пари отива при въпросния човек". Какъв ти коктейл от динамика? 

Цял компот от емоции. (Пардон, липсата им.) 

Рубрика: "Обичам наш'те планини". Епилог

​
"Байлово се казва моето китно селце, където съм се родил, където съм отраснал и....."
Елин Пелин

И тук започва комичното..

Байлово се казва селцето, в което живея предимно в момента и го правя от 16 години. Редувам с други населени места, но, както се казва, камъкът си тежи на мястото. Звучи обнадеждаващо, мирише на добро начало, их, че по нашенски го казах! Или както се изказа по мой адрес един познат - хубаво е да поглеждам назад, за да не забравям от къде съм тръгнала.
Идилия.
Казах, че в селцето живея в момента, защото дългосрочните ми планове отписват дори бегъл проблясък на идея да остана тук. Но това не е лично към селото, аз гледам по-мащабно. Но за това по-нататък.

Байлово - село в близост до СТОЛИЦАТА - културният антипровинциалистки център на чисти, рафинирани граждани с ясно изразено национално съзнание (подкрепено от локацията на местожителството), село, разположено стратегически добре, ако се върнем назад в историята, и днес - измежду полите на Стара Планина,
​високо разположено, китно и ведро.​
Селото би било изключително срамежливо, ако не се похвали с активността си - хем от страна на младите, които смело показват гражданската си позиция и дълбокото познание на Конституцията, хем от страна на старшите, и то отново с познавателни умения и дълбока когнитивност, граничеща дори с гадателски умения - откъсни си джанка в началото на селото, пък в края ще разбереш дори преди да си го направил, че си обрал частна собственост, която току-виж била общинска... Но това е без значение. Ти си оставаш безсрамен извършител на подчовешки дейности.
Селото е интересно, като и тук приканям да не се черви като мома пред тумба ергени, а да си признае смело - има не просто истински, почитани и дълбоки традиции, ами и един манталитет; не просто по-силно говорещи и по-смълчани, ами цели местно политически течения, не просто модел на поведение, ами същинска "Комедия от грешки"! А Шекспир пък винаги е бил идол на младежта, оная същата, която сваля правителства и пренаписва Конституцията, която обновява основите на държавата и и дръпва килимчето изпод краката.
Искам да кажа, че ще описвам изключително и единствено онова, което познавам, тоест ако говоря за дадени модели, то дори да са с общонароден характер, визирам селото.


Изключително интересен момент са събитията от какъвто и да било характер в селото.
За различни събития, разбира се, се подхожда умно и се използва маркетинг - има ли нещо, то се вписва калиграфски на кадастрон и се лепи на таблото на славата, чието местонахождение е точно в центъра. Доста трудоемко и времеемко начинание. На същата стойност са и печатните афиши с високо качество и дори гланцирани. Днес, дни преди един от най-важните национални празници (задна дата), таблото се окичи с няколко известия и почти веднага събра добра публика - някои известяваха нова инициатива на дейното читалище, а именно програма на децата за първи март, по-нататък и за трети.. На следващата сутрин ранобудните обществени дейци, сякаш секретари на Политбюро, се събираха около магазините, за да си купят хляб и естествено, таблото бе огледано от горния десен до долния ляв ъгъл обстойно, подробно обсъдено намясто и следваше да бъде абсолютно разнищено в пенсионерския клуб.
Пенсионерският клуб е местенце на главния мегдан, където най-будните активисти в напреднала възраст се събират на кафе и още по-важното - да обсъдят живота, вселената и всичко, разбира се, в границите на общината. Ако някой има интерес към личния и социалния живот на кой и да е от селото, то мястото му несъмнено е там, в Меката на клю... новините, пардон. Активистите от местния Уолстрийт с радост ще ви разкажат това, което ви интересува, дори и ще разберете доста допълнителна информация от порядъка на това кой какво е готвил преди седмица в 18:30, вуйчото на лелята по бащина линия на дадения човек къде е ходил на почивка през лятото, как си е вадил картофите и какво е казал за последните новини. Обстойното извайване на образи е изконно байловско умение и всеки неспособен е недостоен за подвизи в ордена. Същите будни  съграждани често по празници организират частни партита. Когато обаче не са в настроение, провеждат ги в някое от местните заведения, но когато са, то правят ги я в клуба, я в читалището.. Просто защото в добрите си моменти са предразположени към леки злободневни изблици към бизнеса и хич не им се иска да внасят в хазните им. Но нека ги оставим на мира.
Младежта от своя страна също е изключително будна, особено когато стане въпрос за физически сблъсъци, то тогава са по-щастливи от евреин, изкопал петролен кладенец. Също и задълбочените познания в законовата уредба, правителствените дейности и други правни измерения напълно им позволяват да злепоставят селото, като на културно литературно събитие, скупчени патриотично под прозореца, крещят дружно, претендирайки за нечия оставка, за чия обаче, и до ден днешен не е ясно. Вероятно ги притеснява наплива на имигранти от Тамбукту и Нова Зеландия, които заемат работни места в околията, може би това, че правителството на Орешарски не разработи нови петнайсет некачествени магистрали; вероятно защото не се асфалтират пътищата в сомалийското село ***** или още по-възможно, защото не им се изплащат върнатите бутилки от бира. Но нещо или някой свалят от пост и това е ясно.

​Това е кратък обзор на селото, погледнато през очите на един млад човек какъвто съм аз, който, за съжаление на по-дългосрочно гледащите или пък за радост на онези с мозък, виждащ не по-далеко от носа си, съвсем скоро планира релокация на чуждестранни територии. Бога ми, дано не бъда купена с убедителни аргументи да разнасям чудесата на Байлово из всемира, че благият нрав на жителите е дотолкова широко скроен, така че може да реши да издирва нови пазарни възможности, като например международна търговия с прескъпа и суперкачествена работна ръка, чието изконно качество е или да не работи, или да работи не по-далеч от 15 километра от селото и то на място, където предварително е направено проучване може ли да се прибират ресурси и после да се завърти още по-широко бизнес колело. Ух, пак се задълбах, уж приключих. 

Разбирам Елин Пелин, да. 

Шут в задника на критика

Шут в задника на критика
И така - с ужас установявам, че след четири дена имам класно по литература и изведнъж ме обзе една страхотна паника, обхващаща и парализираща трезвата ми мисъл до такава степен, че реших, че един от малкото начини да науча за близо двадесет и пет произведения от трима автори е да критикувам нелепи анализи на изтъкнати литератори и критици, идващи особено от "Камината" и други такива отоплителни уреди. Часът е 4:20 сутринта, свежа съм като претакано кисело зеле и все пак осъзнавам, че трябва да направя нещо, ако искам да изкарам някоя и друга добра оценка. Искам да ви предупредя - не гълтайте думите ми за чиста монета; тази публикация е с две цели - да науча нещо по темата и да критикувам така или иначе нелепи словоблудства на изтъкнатите.

Да започнем от първото изречение, а именно: Олицетворение на всичко отрицателно и порочно ,с/у което воюва авторът ,е героят от едноименното произведение”Бай Ганьо”. 
Държа да кажа, че колкото и полуграмотна да съм, полунеграмотното същество в мен се обажда с критичните си очила, които поклаща академично на носа си и твърди смело, че в такъв литературен формат е забранено да се пишат съкращения от вида "с/у", "м/у" и прочие. И да оставим настрана това, че между запетаята и предхождащата я дума не би трябвало да има интервал. Казвам с ръка на сърцето - не съм чела книгата "Бай Ганьо", нито фейлетоните на Алеко Константинов като цялостни литературни произведения, а прочетох отделни пасажи от тях, но останах с впечатлението, че Алеко не воюва с тези негативни качества, а просто ги осмива така, че да покаже на народа манталитета му и защо трябва да се промени. Също - какво означава "всичко отрицателно и порочно"? Очевидно (в моите очи) критикът си добавя подсилващи думички, за да вдига рейтинг, но нима Бай Ганьо тупа, шмърка, убива? Значи не е всичко отрицателно и порочно. Пък и доколкото знам не е долнопробен алкохолик.
Нека скочим на изречение второ: В негово лице Алеко открива деформирани до неузнаваемост онези нравствени ценности ,които народът грижливо е съхранявал в продължение на столетия.Бай Ганьо не притежава чувство за мярка ,деликатност ,вежливост.
Убил ме господ! Аз ли не съм в ред, критикът ли, Алеко ли.. Деформирани до неузнаваемост нравствени ценности, грижливо съхранявани от народа в продължение на столетия! Това е връх в творческата мисъл! Бай Ганьо по-скоро се характеризира с безочливо келепирджийство, грубост, недодяланост, политическо (и не само) хамелеонство, нахален егоизъм, духовна бедност, които пък не са деформирани от Бай Ганьо до неузнаваемост. Факт е, че всеки народ иска да съхрани ценности и качества, тъй че българите нито са първите, нито последните с тия амбиции. Всеки народ има и келепирджии, и щедри граждани - явно Алеко е хванал от първия вид и го е представил в най-вихреното му време. Изкривил ли е до неузнаваемост грубостта и простотата на народа? Или пък хамелеонството? През целия живот на повечето, живели по това време, ако имат мнение и позиция, бутнат ли им пари, веднага забравят угодно какво са отстоявали.
Пословична е неговата безскрупулност и ненаситна алчност.Изследвайки своя тип ,Алеко установява ,че Бай Ганьо е не само човек без идеали и морал ,той е разпространител на всевъзможни пороци ,като се тръгне от скъперничеството и се стигне до полицейщината.
Ами, той Алеко няма какво да му изследва, на него му е ясно какъв образ иска да изгради, но да кажем, че в природата му на пътеписец той си изгражда идея и с течение на времето я развива. Да видим сега - какво значи морал, пък какво означава етика? Ако литераторът бе опитал да отвори тълковен речник, щял е да знае, че моралът е свързан с религията - десетте божи заповеди са морал, докато етиката е правилното поведение и ценностите. Доколкото знам в книгата не се споменава за склонността на Бай Ганьо към убийства, но да не се залавям за едно от десетте. Не съм сигурна, че някъде ясно е казано, че е християнин, защото той все пак би могъл да е анархист, шинтоист, будист, атеист или отде да знам какъв още. Комично и гавра, но факт.
Бай Ганьо „търгувайки” ,манипулира със сакрални понятия „патриотизъм” ,”българин” ,”народ”,”свобода” и пр. ,без да се задълбочава в техния смисъл.
Естествено, всичко в думата "българин" е сакрално - на следващата литургия, която няма да посетя, ще се моля в дъното на душата си за българина - това е сакрално, читатели! Не виждам нищо свещено в това. Свещено е да си българин, свещено е да си италианец, индонезиец, кореец, пингвин, мамут. Свещено е да си патриот също - това е висша мисъл в главата на всеки себеуважаващ се достоен гражданин на която и да е държава - трябва да я браниш от чужди паразити. И факт е, че това е световен манталитет, граден с векове, защото един от начините да си свободен и щастлив е да знаеш, че светът е едно цяло и ти си гражданин на света, не си подчинен на отделна държава и институция. Това е отдалечавана идея от хората още от време оно, защото някой има изгода от това, но темата е друга. Та патриотизмът, в интерес на истината, е издигане на отделни личности в очите на народа. "Народ" тълкувам по същия начин, чийто смисъл е определян като сакрален.
В „Бай Ганьо прави избори” ,”Бай Ганьо журналист” ,”Бай Ганьо в депутацията” авторът разкрива потъпкването на демокрацията ,насилието и терора при провеждането на изборите ,политическото хамелеонство на Бай Ганьо и обкръжаващите го.
"Бай Ганьо журналист" ми се наложи да прочета и не си спомням някъде да стана на въпрос за потъпкване на демокрация, не си спомням насилие и терор при провеждане на избори - тук изпъква ясно политическото хамелеонство на героя, стремежът му да се издигне, но нищо конкретно за политически избори и тям подобни събития. Някой си е чел книжката.
Цинизма и пороците Бай Ганьо утвърждава като добродетели.
Човечецът няма съзнание защо е на тази земя, къде е тръгнал да създава добродетели.. В неговото съзнание цинизмът и пороците са несъзнателно вкопчени, затова за него те са си добродетели, щом се стреми толкова към тях, но как ги утвърждава? Утвърждавам, според речник, означава узаконявам, легализирам, затвърждавам, приемам окончателно. Те са в него, както и в останалите като него, но в добрите и съвестните, сигурна съм, не ги е утвърдил като добродетели - все едно да идеш да кажеш на Буда да стане дявол и той да си вземе отпуска и да търчи за самолета.
Бай Ганьо е социално-психологическа характеристика на общественото развитие на България през 90-те години на XIX в.
Ех, да бях по-запозната с този период, да си отворех смело устата! И нещо пак не е наред.

Критиката, която в същността си е отрицателна, понякога всъщност е конструктивна.

Признаци за празници...

Здравейте, мои цинични безсрамни читатели!
Читаемостта в един момент рязко ескалира и се почувствах толкова горда, че ми дойде отвътре да се изложа отново - в нова цинична публикация на цинична тема - празниците в края на годината.
Коледа е най-християнският празник - заедно с Бъдни вечер сформират същински корпоративен пазар, илюзия за останали морални рамки и "напълни ми джоба" алчна история. Но нека карам по ред.

Социалните мрежи несъмнено са най-важното пространство в празничните дни - от там ние, простолюдието, разбираме, че съществува Коледа! Там през 30 минути си честитим и самочеститим празник, който не разбираме и за който не ни интересува почти нищичко. Със сигурност там си повдигам настроението повече, като чета постове на разни самозагубени полуграмотни аморални типажи, отколкото ако предпочета да се срещна с някой интелигентен и ориентиран мечтател и си поговорим за нещо хубаво. Защото това е съвременният контейнер, в който реално не рециклираме емоции и хора, в чиято компания би ни било по-приятно, а изхвърляме информация, която отива в папката "Проучване" на някой корпоративен агент без грам интерес към личната драма на масата. Не твърдя, че да речем фейсбук не е полезен - напротив, стига да знаеш за какво удостояваш това в момента бунище на масовата простотия с присъствието си, търсиш и не пилееш ценното си време в ненужни дори за теб разцъквания в синхрон с другите в обора, значи имаш полза. Скъпи съкооператори и мили млекодайно-преподобни, вече украсих елха, и то съвсем по принуда, вече "Кока Кола" гръмна с коледни промоции, молът се напълни с прекрасни, търсещи зимни ботушки и фон за новата серия снимки "никой не е виждал елха, аз пък се снимам пред елха!", месата поскъпнаха и пощенската ми кутия се самооттича от рекламни брошури за пиромански изпълнения - значи що-годе се ориентираме, че е по Коледа.

Също искам да ви предупредя да подготвите психически.
Започва се голямото мерене на пишки! Ето го и великия момент, когато от гардероби и килери, мазета и шкафове, хладилници и долапи пишкохвалците изкарват просташката си артилерия фойерверки и пиратки, строени по големина, лъскавост, ефект, както и коя натрива повече носа на комшията!
Закупуването им е още по-зашеметяващо - влиза се в каре в обекта, предните трима правят тройно салто мортале и нахлуват гръмовно.
Процесите на запалване са също толкова сложни и взаимно свързани - седем седмици и седем часа преди великия час са били връзвани тръби и стойки за чадъри, съобразени, разбира се, предварително с размера на оръдието.
Също приготвени са шмайзери и гаубици, за да бъде сигурно, че комшията е по-назад.
В болниците пишкомерите също вече са подали документи за запазване на болнично място, защото в процеса на обстрелване, току-виж трети комшия метне бомба самоделка или таранът се откъсне..


Коледа не е моят празник, но за Нова година мислех да честитя сърдечно на приятели, познати и изобщо във фейсбук да направя нещо привлекателно, но както влязох на първи, така и бясно излязох и цял ден бушувах като гладен чакал - всеки беше честитил вече, и то по-неграмотно от глупак с атрофирал мозък в следствие на алкохолните му злоупотреби предимно по празниците.


Идилия.

Капан за ....

Напоследък е направо задушаващо за мен лично настроението в обществото - да, шарено като зунчена черга - едни неразбрани протестират, половината там не знаят защо са в кюпа, едни правят инициативи, несъмнено добре дошли, други гледат телевизия, четвърти са редовно намръщени като арабин, очаквал да изрови нефтен кладенец, а то само за септична яма става.

Другари и другарки, братя съмишленици, как изглежда един гражданин, който си върви из някоя улица и се мръщи недоволно? Изглежда грозно! Ето това ме ядосва. Как младо хубаво момиче, вероятно и умно, си върви по пътя и обръща джуки, някак си недоволна от всичко? Това е много грозно. Отворих темата, а сега не ми се развива, защото ще се ядосам.. Но нека поне прокарам няколко мои хипотези:
1. Тоз невръстен майнак живее ей така - раждаш се, правиш каквото обществото изисква от теб и умираш. Просто, та просто. Първото ми твърдение е - тя е тъпа, като се извинявам за грозната етикеция.
2. В цикъл е. При някои жени това е страшен момент от живота, който изисква всичкото внимание на света.
3. Днес не и е ден. Че кой е денят? Ставаш с краката на устата и се чудиш днес къде да се мръщиш. Безумие.
4. Тя си е такава - недоволна от живота, от сгазените панди, от смазващата бюрокрация в работата, от размазаните хора от пияни таксиметраджии, от недовършената конструкция малко по-надолу от НДК към Фритьоф Нансен и е решила да иде на протест.

Безумие е един млад човек под 30 години да недоволства от живота, който сам си прави, безумие е да станеш и първата ти работа да е включване на телевизора, нелепо е да ходиш на работа, която не харесваш, за да си плащаш тока за телевизия, нелепо е да живееш на газирани напитки и да прескачаш нуждата от вода, да мислиш, че си свободен и да твърдиш, че си луд - лудостта на днешното време е относителна, неясна, неточна.

Но хората са заклещени в телевизора например, затворени в кутийка-панелка, а доволни ли са?

Кой е щастлив?

 Ако карам с 50 км отгоре, може би искам да си повдигна адреналина, не задължително да смажа десет човека на гъши пастет.
Тук вече намесвам и нещо друго - закостенялост. "Закон - спазва се" е част от нещата, които ме задушават. Хората умират душевно, приятели. И съм изумена как всеки от нас говори за обществото като цяло, всички гледаме глобално - "хората мислят еди как си, правят еди какво си като стане не знам си какво", всеки от нас дава своята прогноза и решава, че е повече прав от професионалист, по-малко локално поглеждаме. Жалко, защото колективизмът убива порива на душата. Отбягваме адреналина, от който свирепо се нуждаем, за да се разпалим, тъй като хората ще кажат нещо.. Но ще има цифровизация!!

Работата е там, че хората рядко четат, след като е предоставена угодната картина от телевизорите, която прави възприемчивостта много по-лесна. По-лесно е да видиш с очите си, отколкото да видиш с ума си. А виждането с очите не провокира да мислиш. Важно е да попаднеш на стойностни творения, инак всеки може да си чете плажна литература като Даниел Стийл. Но ако нагласата ти е да се обогатиш, дори да бръкнеш в кюпа с книги и изкараш коя и да е, от нея ще изсмучеш мъдрост и поука.

Хванах си куп народ, все непълнолетни маци, ходещ на протестите. На искане да се дадат ясни три причини защо са плъзнали по протести като че раздават предизборно кебапчета (пари няма нито за избори, нито за нови активни кампании), отсреща идват оголени зъбки и "няма да давам на никой обяснение", айде, ще простим грешната падежна форма. Протестите няма да доведат до нищо в таз си форма, а имам и предвид, че голяма част от протестиращите са непълнолетни. Айде, да речем една от идеите е нови избори (къде бе, ей, пари НЯМА), ще си дадат ясно обоснования вот в урната за недоклатени ли, в урна "под 18"? Хайде всички добичета на протести да покажем гласа на хората! От почти седеммилионна страна близо десет хиляди са по улиците по протести, а това е гласът на ДЪРЖАВАТА! Каска свалям (не я свалям, страх ме е, я камък ми паднал на главата на стойност 40 лв., я домат, я бодибилдинг момко, нескромно заплатено чието присъствие)! Крещейки "ВСИЧКИ ВЪН" мислите и се надявате да дойде Маргарет Тачър ли? Маха се Орешарски, примерно, идват пак старите муцунки - я Станишева, я Доганова, Сидерова. Тук става въпрос за don't know what i want, but I know how to get it - обобщавам. Хората искат, ама какво искат? Искат, ама какво? Какво искат? Повечето под осемнайсет, а сигурно ако попиташ всички от тях, половината няма да са наясно с исканията си. Тук се радваме на гражданска позиция.
 Пари за нови избори няма. След нелепото състояние, в което ГЕРБ ни завряха, скоро няма да има лечение вероятно - политически сифилис, цитирам Иванджийски. Фюрерчето остави осем, дами и господа, О-С-Е-М милиарда дълг и близо милион безработни, почти една пета от които младежи, оскъпи медицината и храните, изяде малкия и средния бизнес, нови учебни заведения, индустриални здания и болници не се появиха, не рязахме лентички в икономическите отрасли, аутобаните са с ниско качество, не са завършени, България порасна - стана длъжник номер едно. От друга страна се сдобихме с разни неща - челно място корумпираност, водим списъка по сивееща икономика, без мигач задминахме държави като Гърция и Испания по намаляване на заетост, челни сме по цените на кредитите, ама по скъпотия, образованието пак яде от кофите, здравеопазването се свежда до религия - моли се повече и може Исус да те чуе, със сигурност повече от Министерството на здравеопазването, БАН ядат корнишони от село от баба и фасул, съдебната власт стана лечителница за стари прояви, президент избраха с честни фалшификации, при медиите също се наблюдава развитие - елитна проституция.
Идилия.

Спи, бледа сестро, трай си там!

 "О, свещена простота." — туй възклицание на Ян Хус, произнесено на кладата, когато вижда една старица да добавя и своя сноп съчки към разгарящия се огън, би могло да се побългари - нека дружно възкликнат езиковедите, когато кладата са министрите, журналистите и тяхната грамотност, а съчките, излизащи обаче от тях, са простотията им, която се намества в нашите глави. Сиреч - говорят пред народа, защо не го правят грамотно, бе?
Всъщност под сурдинка е известно, че съществуват речници, обаче, за съжаление на младите и дори по-напреднали, те не са модни журнали с картинки.
Като казах на брат ми да отиде до библиотеката, неговата реакция бе като защитната на Доган; колкото и коленопреклонно да го молих, той не си промени мнението, че сградата библиотека кълне до девето коляно.
Спрях да правя завоалирани смешки от содомията с родното слово във Фейсбук, спрях да храча по рабското преклонение към чуждиците, спрях да търся логика в българското с латински букви, сега съм в тиха атараксия.

Прочитайки българското „здравей”, изписано по този начин – „zdravei”, някой чужденец би помислил, че българската нация вече е толкова възвишена, помъдряла и поумняла, че използва свободно латински език, особено в интернет пространството, където всъщност доскоро тенденцията беше с очарователни прогнози – кирилицата да потъне в забвение, да спрат да се произвеждат клавиатури с БДС, да започнем да пишем с латински букви книжа и да върнем диска на Валя Балканска от космоса, за да напишем текста на български език с латиница и да го изпратим отново, че да знаят и извънземните за радикалната промяна в България. За поколения филолози и лингвисти са още по-феноменални зоопарковете от интернет ползватели, които съставят нова езикова култура – разрастващи се фауна и флора от красиви българо-латински думи, които се разпространяват с такава скорост, че на Българската академия на науките вероятно ще са ѝ нужни десетилетия, за да състави речник с новите правопис и граматика.

   Петър Стоянов, с предложението си латиницата да стане официална азбука за българите, може да се похвали с невероятна когнитивност и пророчески умения, пък и явно младите са се сетили, че не другите три президента, ами точно той е бил най-качественият и компетентен за поста си човек, та от уважение изпълняват завета му – доволни са и двете страни – младите, че не им се налага да правят разлика между който/които, и самият Петър Стоянов, че предложението му поне е подложено под въпрос за осъществяване. Е, ако латиницата бе станала официална азбука на България, зрелостниците щяха да отговарят на въпроси като:

    Postavete pravilnoto mestoimenie: „Uvajavasht sebe si bulgarin e tozi, ….. pishe s latinski bukvi, kogato ima sobstvena azbuka.”

а) koito

b) koito

v) koyto

c) vsichki sa verni

Нямаше да се терзаят особено – изписват се из интернет пространството всички примери, така че ако наистина се колебае между първото и второто, спокойно – всички са верни.

   Днес буквите „ш” и „ч” са покръстени – станаха 4 и 6. Празникът Ден на славянската писменост и култура би трябвало да отпадне, Кирил и Методий да бъдат обявени за терористи, защото тогава не са използвали арабски цифри, а римски.

  Изличена е разликата между гласните букви, което е манна небесна за учащи, всуе опитващи да назубрят образователна или образувателна е системата. Ако матурите наистина бяха с латиница – университетите щяха да кипят от качествен материал и скъсани на матурата по български език нямаше да има.

   След всичко това, скъпи сънародници, млади и немлади, не мислите ли, че деградираме? Не „здравей” срещу „zdravei”, а обратното..

Откакто срещаме изказвания като тези: в "168 часа" като "Токаджиев реди шефски столове за сини избраННици", "Не бива да се гледа на конституцията като на свещеННа крава", Янко Станоев твърди, че "децата се нежни и любвеобВилни същества", роден всекидневник проповядва, че "от кумУва срама за националния ни суверенитет" еди какво си, голяма клечка в журналистиката, пак вестниче, набива пък, че "Мутри се счепкват периодично със сАратници в наркотрафика", в сутрешен блок пък ни заявяват, че "денят Започва", то езиковеди и филолози си бият главите в книжата, да получат мозъчна повреда, за да отидат в някоя болница, като на кабинета да бъде лепнато, че др. Еди Кой си прави един какво си, та вече на спокойствие да си пръснат сърцата. Би Ти Ви пък редовно се изявяват с некнижовни ударения, репортерите им не се научиха как се произнасят чуждите имена, водещите им пък често си слагат по едно "е" на края на глагол от първо лице, число множествено. Спортните коментатори тук са направо демиурзи (на тях им е простено, ще разминат срещата с гаубиците)! Неприятното е това, че се караме из социалните мрежи, а в същото време медиите съставят нова езикова култура.
Изкилифенчват езика тези, които уж трябва да са наистина наясно. В телевизията, известно е, са събрани хора с различна професионална подготовка - някои нямат ни журналистика, ни българска филология, а пък говорещите пред широката публика говорят често простотии. Вервайте ми!
Да чуеш горд севлиевски гражданин да говори с повечко "е", отколкото е необходимо - да му не сееш на корена ряпа, ама коскоджамити депутати и министри изсипват купища кофи лайна върху родната реч - е това вече е гнусно! Прост пример - не може и до ден днешен (без нужната забележка) да твърдиш, че тоз министЕр направил не знам си какво, оня друго, въпреки че има логика - по "министерски", обаче въпросната думичка иде от френското "ministre", изговаряща се дори като "министр", обаче българските правила гласят, че между последните две съгласни буквички се вмъква типичният ъ - литър, метър..
Неотдавна Би Ти Ви мъдреха из екраните "Риск Печели Риск Губи", като тук има не една, не две, а четири правописни грешки - втората дума не трябва да е с главна буква, след нея трябва да има запетая или тире, а следващите думи също не трябва да са с главни букви. Иди го обяснявай на Къци!

Процесът към прогрес е бавен и продължителен, а решението е или глобална промяна, или бавно тътрене към двете положения – грамотност или тотално изпростяване.
Родна реч, омайна, сладка, влез правилно в главите на юрода ..... поне влез!


За изготвянето на тая публикация си послужих и помогнах с "Езиковата култура, без която (не) можем”, творение на проф. д-р Стефан Брезински, дано не ме тикне в панделата за плагиатство!

Кратко ръководство по мотивация

Днес ще направя малко отклонение в блога с тази си публикация. Като четете "Кратко ръководство по мотивация", не си мислете, че ще ви мотивирам за живот, успехи, надграждане.. Чисто професионално.
 Днес ще ви представя няколко ефективни тънкости, които трябва непременно да знаете, за да бъде Вашето мотивационно писмо успешно. Правя тази публикация, защото това изучаваме напоследък в един от учебните предмети, за десерт ни бе дадено да направим това, а за черешката - да обиколим сума сайтове, сиропът е да направим собствено CV и мотивационно писмо.

Първо - работодателите не се захласват по template-и, не теглете от интернет модели, примери и прочие. Голяма грешка. Има хора, които в момента, в който видят template и разни заучени фрази, веднага го запокитват в кошчето. Повярвайте, можете да направите много по-качествено и атрактивно мотивационно писмо и да ви одобрят.

Второ: задължително във вашето МП отговаряйте на трите въпроса:
1. Защо кандидатствам ТОЧНО в тази компания?
2. Моята силна страна?
3. Защо да изберат ТОЧНО мен?

И тъй нататък..:
Използвайте междуредие single, 1,5 line, стандартен шрифт Times New Roman - прегледайте БДС и работете по него задължително, защото в различните държави има различни изисквания и критерии.

Подписът трябва да е позициониран така, както и полето с адресата.


Едно МП трябва да изглежда така:

• Не повече от 3 - 4 параграфа, а самото писмо да е максимум до два листа (най-добре един) - не разтягайте локуми, не сучете умения, не бъдете емоционални;
• Обръщение - "Уважаеми г-н..";
• Въвеждане - 2 -3 изречения;
• Защо тази компания?;
• Ваши силни страни и очаквания;
• Защо да изберат вас?;
• Финализиращо изречение.

Помнете, че работодателят не ви познава.
 Никакви общи приказки, никакво мотаене - "имам интерес, ала - бала..". Трябват максимална конкретност и специфика. Постарайте се да направите така, че на работодателя да му е ясно доколко човекът, кандидатствал за неговата компания, знае какво иска и очаква. Започнете със силните си страни, покажете ги, подчертайте ги в област, близка до тяхната., но не натяквайте, нито лъжете - повярвайте ми, веднага се улавя лъжата. Кажете какво бихте направили в компанията, дайте ясна причина ЗАЩО да ви наемат, покажете какъв "+" ще сте за нея, пояснете ползите за компанията от Вас, изтъквайте ги, направете го елегантно, но изрично. Всички обичат ласкателство, напомням. Препоръчвам ви да изкажете впечатления, например: "от Вашия директор мога да науча това, това, онова..". Демонстрирайте заинтересованост и целенасоченост, покажете, че сте сигурни, амбициозни и искате тази длъжност.
По статистика едно мотивационно писмо отнема 10 секунди за преглед - помислете вие за десет секунди какво бихте видели, какво би ви се набило на очи, какво би ви направило впечатление - неграмотното писане например може да ви осигури отхвърляне, а грешки "без да искам" в такъв малък текст имат подобно въздействие, затова, преди да предадете мотивационното си писмо, прегледайте го няколко пъти, дайте на някого около вас да го провери и тогава разпращайте.
Мотивационното писмо е с цел да МОТИВИРА, задължително си спомняйте това, когато пишете МП. Покажете запознатост с Вашия потенциален работодател, представете какво знаете за него. За всяко ваше кандидатстване за дадена длъжност съставяйте ново мотивационно писмо, груба грешка е да разпращате едно и също наляво - надясно, нелепо е. Пишете до конкретен човек, най-добре до този, който решава кого да наема (пишете му по име), не до даден отдел. Стреляйте от самото начало силно - не мотайте разни умения, кажете направо какво ще допринесете на компанията. Ако за позицията, за която кандидатствате, сте научили от общ познат с работодателя, кажете го. Покажете, че сте наясно с компанията.

"Искрено се надявам да получа тази възможност за стаж, защото това би било един голям шанс за мен и сериозна крачка напред в развитието ми. Вярвам, че мога да се справя със задачите и предизвикателствата, с които евентуално ще се сблъскам в работата си в "....."
Това е абстрактно, досадно, блудкаво, на работодателите не им е особено вълнуващо да разберат субективното ви усещане за уменията и компетенциите ви, покажете защо да ви наемат, не се изхвърляйте в бъдещи изяви за придобитите ви умения еди къде си. 
Знайте, че от интервюто, автобиографията и мотивационното писмо работодателят запомня най-често три от способностите ви - постарайте се да продадете трите най-нужни за него. Все пак се продавате, направете го по стилен и качествен начин. Ползвайте силни и внушителни думи - умея, организирам, владея, контролирам - така ще стане ясно, че сте организиран човек, който умее да съобразява, да се справя с проблеми и да върши работа. Направете мотивационното ви писмо на хартия с идея по-дебела от обикновената А4, това ще ви осигури по-лесна откриваемост из купчината писма, а и можете да се утешавате с факта, че ще бъдете вероятно уникални, ако и го съставите на по-различен цвят хартия. Съобразете CV-то с мотивационното писмо - еднакъв шрифт, стил - това показва прецизност. Супер е да завършвате с "Благодаря Ви за вниманието и се надявам да се свържете с мен", не пречи и директно да завършите с нещо от сорта на "След седмица ще се свържа с Вашата секретарка, за да уточним кога да се срещнем" - това е ефективен метод, защото така ще покажете не само, че зачитате времето на работодателя, но че и вашето е важно. 

Продайте се качествено, за да бъдете купени качествено. Успех!
 






 Дейвид Силвърман – предприемач, изпълнителен директор, автор и блогър в Harvard Business Review, представя своето разбиране за перфектното мотивационно писмо, съветвам ви да го прегледате, за да видите как процедира примерен работодател - http://www.manager.bg/news/nay-dobroto-motivatsionno-pismo-koeto-sam-poluchaval

Дръж, бабо, за опашката

"Еее, друго си бе с комунизма! При тия лешпери пари няма да видим!" - баба ми, когато обсъждахме фалитите на комунизма, или по-скоро аз ги обсъждах, тя бе твърдо против това да оплювам време, в което са живели по-добре отколкото сега. За сметката на какво?
 Не я разбирам как може да ми хвали време, в което банани само по празници виждали и то ако дочакаш в тия опашки колкото навалиците за детски градини неотдавна, да ми хвалиш време, в което се яде един път годишно шоколад, живееш с купонна система, за "Жигула" или "Трабант" за да получиш навреме, трябва да се запишеш четири години преди да ти трябва, не ходиш на деветосептевмрийски манифестации и къртици от Държавна сигурност ти подсигуряват престой в концентрационен лагер.
Социалистите скромничат и ако ги почерпиш, ще откажат, западняците обаче и за кучетата пет поколения напред ще вземат. Викам и - "Бабе, живей днес, тогава за всекиго всичко - работа, дом, море, парно, образование без да опразваш портфейла и на чичото по лелина линия, здравеопазване, две деца и кола, днес... борбата му е майката."
При социализма, дорогий, не ти се отдава да буржоазничиш, да си вейш гъзето по Малдивите, да поплюваш по чуждата беда във финансовото състояние, да си вдигнеш немързеливото седалище и да си вземеш трева от комшията, не можеш да попадаш където се обърнеш на дебели вратове с ланци и портфейли без граници (тежкари) и да си хващаш маце пилонджийка, не можеш да си пиеш "Мартинито" докато лежиш до басейна и се наслаждаваш на беднотията и продаващи си органите хора. Ходиш наляво-надясно с целта да намажеш някое и друго западняче. Убеден си, че в Запада за твоята работа плащат хиляди, още по на запад - милиони. Рутинно и безинтересно съществуване. За кола с цена, която държавата ти е дотирала, чакаш години, иначе от "Кореком"-а винаги можеш да си вземеш някоя с руските цени. Банани също - за държавни цени до пенсиониране си чакаш, на пазарни цени когато искаш има. А, и се търгува кола "секънд-хенд" с по-небесна цена от тая, на която е била купена. Супер, нали? И тръгва лафът, че Русия прави няколко качества коли и ние сме последната дупка на кавала.
В социалистическо време си даваш парите за колата, но след време я получаваш. Капиталистическо - не чакаш за возило, а и не мари никой, в народовластие и слободия нямаш особен шанс да си закупиш. Разделям Европа на Изток и Запад. Първата произвежда автомобили с достъпни цени и целта да те прекарат от Тук до Там. Втората оставя на страна малко тая цел на колите, а се фокусира на лъскавостта им, високата стойност и погледообирането. Съветският съюз и компания дърпат конците на тежката промишленост, леката остава на Югославия и южните комшийки, така се раждат легендите за качеството на капиталистическия плод. Половината разходи са за животоподдържащи средства, останалото е за каквото ти пожелае задникът - почивки, касетофони, западни мебели, PAL телевизия и тъй, и тъй. Западна Африка е мястото, където какаото вирее за продан, корпорации на Запада обаче търгуват като собственици, => КОМЕКОМ няма как да внесе у нас. И все пак, шоколади по всяко време, обаче цените не са дотирани от държавата. Опашки за хляб пък няма, освен ако някой работник не се навие да си тресе задника из пещта от 3 AM, че сутрин топъл да го купиш, заводски хляб никога не е липсвал и все пак в заводите се вихрят главно алкохолизирани. Преди 1960 г. зад граница отскачаш неограничено, а "Желязната завеса" и Берлинската стена навярно са вдигнати заради прилива на работна ръка от Източна Европа за по-високо заплащане. След 1973-та и 1979-та доларът се консолидира и стоки от Запада намираш само в "Кореком". Българи успяват да се венчаят със западняци под претекст, че непредвидено са се запознали докато са си пекли задниците на море (и зорко са оглеждали за индивид с кенче "Кока Кола" и шоколадче; реално говорим за хора с може би дебело финансиране от ДС и случайното запознаване при повечето отпада, тъй като другари са ги запознали). До към свършека на осемдесетте крокодилската политика по миграциите спасява България от демографска гибел. Панелите започват да се издигат заради краткото си създаване и малката стойност и желанието бързо хората да получат евтино жилище. Без мотане по банки, къташ близо седем години, ако си от генерацията, започнала работа след Второто клане, и си купуваш тристаен апартамент ръка на сърцето, а като гледам статистиките на Националния статистически институт, 1970-та средната работна заплата начислява приблизително 120 лева, а софийска гарсониера струва около пет хиляди. Към началото на същите години излиза закон по "татовски", та за да купиш или продадеш трябва да го оцени комисия и тя да си стовари тежката ръка с последната дума. За бърлога системата все пак е същата - записваш и чакаш. Пак съвещателна единица решава дали си спешен и ти дават, с държавен креди обаче с години напред. Говорим за държавни цени. Винаги можеш да си купиш квартира по принцип, което ще ти коства около 40 000 лева, нелегално става и за десет бона отгоре, София център, осемдесетте. В народовластието (демокрация) опашки за трансплантации на органи, а осезаема разлика между квартирата в социализма и трансплантациите в демокрацията е, че първите доживяха да ги вземат. Държавният съвет като цяло дава на крайно нуждаещи се и заврени семейства с по две деца квартира, в това число и Х. Бояджиев, с неговите милиони. "Обадих съ на Тодор Живков. Казъх му, че ми тря-а 140 кв.м,
ама в по-хубавичкитие квартали. След 20 дни ми дадахъ ключовитие."
Хачо Бояджиев
Социалистическо можеш да имаш по едно жилище 120 квадрата и вила, с таланти и изкуство в кръвта получаваш още двайсет квадрата, Ганьо пък си е Ганьо, та за допълнително жилище се развежда (по-рядко) или пише на внуците (по-често). Държавата все още отсъжда кой има необходимост, май не толкова филантропично, та след деветдесетте съда отнема на много хора в нужда и дава на други .. бедни, та прозорливи съдии, кадърни лица и хитри адвокати въртят гешефти. Astroturf-си мажат из мрежите, че в социализма милиционери сутрин с петлите ти бият по вратата за информация с регистрация ли спиш вкъщи. Всъщност зад тия се крият проститутки и други такива, които не са могли да изкарват. Хората, които работели и живели нормално никога не са проверявани. В соца черни пазари за филми има де (бивш НДК), но като цяло е забранено и филми се купуват по няколко на семейство и се разменят с приятели, порното е забранено, но бартер пак си става, свобода имало и в разпръскването из забранено кино - антикомунистическо, против Русия и тъй. В соца и капитализма все пак има паралел - разделението "имаш пари" - "нямаш пари". Докато при първото се води, че живееш по-кофти, казваш "Приятен ден", после е прието да е лек ден. В първото бедността заема 1% от населението, за да припечелиш признание в обществото си пишеш името из разни места и предмети, в народното управление името ти пак стърчи, ама в социалните мрежи. "Имената на глупците висят по стените." Средните били всичко останало, като махнем и единия процент баровци, които са такива, защото са членове на Държавна сигурност или на Централната комисия в комунистите и имаш доста повече, не става въпрос само за "цигарки "КЕНТ" и бонбонки "Тик-так". Слухове се мъдрят, че щерката боголизана Живкова платила един ден "Лувър"-а да работи само за нея, а братът Татов не си пести държавни парици по казина. Чедата на елита фигурирали във ВУЗ и били посетители, разбира се. Мними. 

И все пак не искам да ми хвали това време.