"Еее,
друго си бе с комунизма! При тия лешпери пари няма да видим!" - баба ми,
когато обсъждахме фалитите на комунизма, или по-скоро аз ги обсъждах, тя бе
твърдо против това да оплювам време, в което са живели по-добре отколкото сега.
За сметката на какво?
Не я разбирам как може да ми хвали време, в което банани само по празници виждали и то ако дочакаш в тия опашки колкото навалиците за детски градини неотдавна, да ми хвалиш време, в което се яде един път годишно шоколад, живееш с купонна система, за "Жигула" или "Трабант" за да получиш навреме, трябва да се запишеш четири години преди да ти трябва, не ходиш на деветосептевмрийски манифестации и къртици от Държавна сигурност ти подсигуряват престой в концентрационен лагер.
Социалистите скромничат и ако ги почерпиш, ще откажат, западняците обаче и за кучетата пет поколения напред ще вземат. Викам и - "Бабе, живей днес, тогава за всекиго всичко - работа, дом, море, парно, образование без да опразваш портфейла и на чичото по лелина линия, здравеопазване, две деца и кола, днес... борбата му е майката."
При социализма, дорогий, не ти се отдава да буржоазничиш, да си вейш гъзето по Малдивите, да поплюваш по чуждата беда във финансовото състояние, да си вдигнеш немързеливото седалище и да си вземеш трева от комшията, не можеш да попадаш където се обърнеш на дебели вратове с ланци и портфейли без граници (тежкари) и да си хващаш маце пилонджийка, не можеш да си пиеш "Мартинито" докато лежиш до басейна и се наслаждаваш на беднотията и продаващи си органите хора. Ходиш наляво-надясно с целта да намажеш някое и друго западняче. Убеден си, че в Запада за твоята работа плащат хиляди, още по на запад - милиони. Рутинно и безинтересно съществуване. За кола с цена, която държавата ти е дотирала, чакаш години, иначе от "Кореком"-а винаги можеш да си вземеш някоя с руските цени. Банани също - за държавни цени до пенсиониране си чакаш, на пазарни цени когато искаш има. А, и се търгува кола "секънд-хенд" с по-небесна цена от тая, на която е била купена. Супер, нали? И тръгва лафът, че Русия прави няколко качества коли и ние сме последната дупка на кавала.
В социалистическо време си даваш парите за колата, но след време я получаваш. Капиталистическо - не чакаш за возило, а и не мари никой, в народовластие и слободия нямаш особен шанс да си закупиш. Разделям Европа на Изток и Запад. Първата произвежда автомобили с достъпни цени и целта да те прекарат от Тук до Там. Втората оставя на страна малко тая цел на колите, а се фокусира на лъскавостта им, високата стойност и погледообирането. Съветският съюз и компания дърпат конците на тежката промишленост, леката остава на Югославия и южните комшийки, така се раждат легендите за качеството на капиталистическия плод. Половината разходи са за животоподдържащи средства, останалото е за каквото ти пожелае задникът - почивки, касетофони, западни мебели, PAL телевизия и тъй, и тъй. Западна Африка е мястото, където какаото вирее за продан, корпорации на Запада обаче търгуват като собственици, => КОМЕКОМ няма как да внесе у нас. И все пак, шоколади по всяко време, обаче цените не са дотирани от държавата. Опашки за хляб пък няма, освен ако някой работник не се навие да си тресе задника из пещта от 3 AM, че сутрин топъл да го купиш, заводски хляб никога не е липсвал и все пак в заводите се вихрят главно алкохолизирани. Преди 1960 г. зад граница отскачаш неограничено, а "Желязната завеса" и Берлинската стена навярно са вдигнати заради прилива на работна ръка от Източна Европа за по-високо заплащане. След 1973-та и 1979-та доларът се консолидира и стоки от Запада намираш само в "Кореком". Българи успяват да се венчаят със западняци под претекст, че непредвидено са се запознали докато са си пекли задниците на море (и зорко са оглеждали за индивид с кенче "Кока Кола" и шоколадче; реално говорим за хора с може би дебело финансиране от ДС и случайното запознаване при повечето отпада, тъй като другари са ги запознали). До към свършека на осемдесетте крокодилската политика по миграциите спасява България от демографска гибел. Панелите започват да се издигат заради краткото си създаване и малката стойност и желанието бързо хората да получат евтино жилище. Без мотане по банки, къташ близо седем години, ако си от генерацията, започнала работа след Второто клане, и си купуваш тристаен апартамент ръка на сърцето, а като гледам статистиките на Националния статистически институт, 1970-та средната работна заплата начислява приблизително 120 лева, а софийска гарсониера струва около пет хиляди. Към началото на същите години излиза закон по "татовски", та за да купиш или продадеш трябва да го оцени комисия и тя да си стовари тежката ръка с последната дума. За бърлога системата все пак е същата - записваш и чакаш. Пак съвещателна единица решава дали си спешен и ти дават, с държавен креди обаче с години напред. Говорим за държавни цени. Винаги можеш да си купиш квартира по принцип, което ще ти коства около 40 000 лева, нелегално става и за десет бона отгоре, София център, осемдесетте. В народовластието (демокрация) опашки за трансплантации на органи, а осезаема разлика между квартирата в социализма и трансплантациите в демокрацията е, че първите доживяха да ги вземат. Държавният съвет като цяло дава на крайно нуждаещи се и заврени семейства с по две деца квартира, в това число и Х. Бояджиев, с неговите милиони. "Обадих съ на Тодор Живков. Казъх му, че ми тря-а 140 кв.м,
ама в по-хубавичкитие квартали. След 20 дни ми дадахъ ключовитие."
Хачо Бояджиев
Социалистическо можеш да имаш по едно жилище 120 квадрата и вила, с таланти и изкуство в кръвта получаваш още двайсет квадрата, Ганьо пък си е Ганьо, та за допълнително жилище се развежда (по-рядко) или пише на внуците (по-често). Държавата все още отсъжда кой има необходимост, май не толкова филантропично, та след деветдесетте съда отнема на много хора в нужда и дава на други .. бедни, та прозорливи съдии, кадърни лица и хитри адвокати въртят гешефти. Astroturf-си мажат из мрежите, че в социализма милиционери сутрин с петлите ти бият по вратата за информация с регистрация ли спиш вкъщи. Всъщност зад тия се крият проститутки и други такива, които не са могли да изкарват. Хората, които работели и живели нормално никога не са проверявани. В соца черни пазари за филми има де (бивш НДК), но като цяло е забранено и филми се купуват по няколко на семейство и се разменят с приятели, порното е забранено, но бартер пак си става, свобода имало и в разпръскването из забранено кино - антикомунистическо, против Русия и тъй. В соца и капитализма все пак има паралел - разделението "имаш пари" - "нямаш пари". Докато при първото се води, че живееш по-кофти, казваш "Приятен ден", после е прието да е лек ден. В първото бедността заема 1% от населението, за да припечелиш признание в обществото си пишеш името из разни места и предмети, в народното управление името ти пак стърчи, ама в социалните мрежи. "Имената на глупците висят по стените." Средните били всичко останало, като махнем и единия процент баровци, които са такива, защото са членове на Държавна сигурност или на Централната комисия в комунистите и имаш доста повече, не става въпрос само за "цигарки "КЕНТ" и бонбонки "Тик-так". Слухове се мъдрят, че щерката боголизана Живкова платила един ден "Лувър"-а да работи само за нея, а братът Татов не си пести държавни парици по казина. Чедата на елита фигурирали във ВУЗ и били посетители, разбира се. Мними.
И все пак не искам да ми хвали това време.
Не я разбирам как може да ми хвали време, в което банани само по празници виждали и то ако дочакаш в тия опашки колкото навалиците за детски градини неотдавна, да ми хвалиш време, в което се яде един път годишно шоколад, живееш с купонна система, за "Жигула" или "Трабант" за да получиш навреме, трябва да се запишеш четири години преди да ти трябва, не ходиш на деветосептевмрийски манифестации и къртици от Държавна сигурност ти подсигуряват престой в концентрационен лагер.
Социалистите скромничат и ако ги почерпиш, ще откажат, западняците обаче и за кучетата пет поколения напред ще вземат. Викам и - "Бабе, живей днес, тогава за всекиго всичко - работа, дом, море, парно, образование без да опразваш портфейла и на чичото по лелина линия, здравеопазване, две деца и кола, днес... борбата му е майката."
При социализма, дорогий, не ти се отдава да буржоазничиш, да си вейш гъзето по Малдивите, да поплюваш по чуждата беда във финансовото състояние, да си вдигнеш немързеливото седалище и да си вземеш трева от комшията, не можеш да попадаш където се обърнеш на дебели вратове с ланци и портфейли без граници (тежкари) и да си хващаш маце пилонджийка, не можеш да си пиеш "Мартинито" докато лежиш до басейна и се наслаждаваш на беднотията и продаващи си органите хора. Ходиш наляво-надясно с целта да намажеш някое и друго западняче. Убеден си, че в Запада за твоята работа плащат хиляди, още по на запад - милиони. Рутинно и безинтересно съществуване. За кола с цена, която държавата ти е дотирала, чакаш години, иначе от "Кореком"-а винаги можеш да си вземеш някоя с руските цени. Банани също - за държавни цени до пенсиониране си чакаш, на пазарни цени когато искаш има. А, и се търгува кола "секънд-хенд" с по-небесна цена от тая, на която е била купена. Супер, нали? И тръгва лафът, че Русия прави няколко качества коли и ние сме последната дупка на кавала.
В социалистическо време си даваш парите за колата, но след време я получаваш. Капиталистическо - не чакаш за возило, а и не мари никой, в народовластие и слободия нямаш особен шанс да си закупиш. Разделям Европа на Изток и Запад. Първата произвежда автомобили с достъпни цени и целта да те прекарат от Тук до Там. Втората оставя на страна малко тая цел на колите, а се фокусира на лъскавостта им, високата стойност и погледообирането. Съветският съюз и компания дърпат конците на тежката промишленост, леката остава на Югославия и южните комшийки, така се раждат легендите за качеството на капиталистическия плод. Половината разходи са за животоподдържащи средства, останалото е за каквото ти пожелае задникът - почивки, касетофони, западни мебели, PAL телевизия и тъй, и тъй. Западна Африка е мястото, където какаото вирее за продан, корпорации на Запада обаче търгуват като собственици, => КОМЕКОМ няма как да внесе у нас. И все пак, шоколади по всяко време, обаче цените не са дотирани от държавата. Опашки за хляб пък няма, освен ако някой работник не се навие да си тресе задника из пещта от 3 AM, че сутрин топъл да го купиш, заводски хляб никога не е липсвал и все пак в заводите се вихрят главно алкохолизирани. Преди 1960 г. зад граница отскачаш неограничено, а "Желязната завеса" и Берлинската стена навярно са вдигнати заради прилива на работна ръка от Източна Европа за по-високо заплащане. След 1973-та и 1979-та доларът се консолидира и стоки от Запада намираш само в "Кореком". Българи успяват да се венчаят със западняци под претекст, че непредвидено са се запознали докато са си пекли задниците на море (и зорко са оглеждали за индивид с кенче "Кока Кола" и шоколадче; реално говорим за хора с може би дебело финансиране от ДС и случайното запознаване при повечето отпада, тъй като другари са ги запознали). До към свършека на осемдесетте крокодилската политика по миграциите спасява България от демографска гибел. Панелите започват да се издигат заради краткото си създаване и малката стойност и желанието бързо хората да получат евтино жилище. Без мотане по банки, къташ близо седем години, ако си от генерацията, започнала работа след Второто клане, и си купуваш тристаен апартамент ръка на сърцето, а като гледам статистиките на Националния статистически институт, 1970-та средната работна заплата начислява приблизително 120 лева, а софийска гарсониера струва около пет хиляди. Към началото на същите години излиза закон по "татовски", та за да купиш или продадеш трябва да го оцени комисия и тя да си стовари тежката ръка с последната дума. За бърлога системата все пак е същата - записваш и чакаш. Пак съвещателна единица решава дали си спешен и ти дават, с държавен креди обаче с години напред. Говорим за държавни цени. Винаги можеш да си купиш квартира по принцип, което ще ти коства около 40 000 лева, нелегално става и за десет бона отгоре, София център, осемдесетте. В народовластието (демокрация) опашки за трансплантации на органи, а осезаема разлика между квартирата в социализма и трансплантациите в демокрацията е, че първите доживяха да ги вземат. Държавният съвет като цяло дава на крайно нуждаещи се и заврени семейства с по две деца квартира, в това число и Х. Бояджиев, с неговите милиони. "Обадих съ на Тодор Живков. Казъх му, че ми тря-а 140 кв.м,
ама в по-хубавичкитие квартали. След 20 дни ми дадахъ ключовитие."
Хачо Бояджиев
Социалистическо можеш да имаш по едно жилище 120 квадрата и вила, с таланти и изкуство в кръвта получаваш още двайсет квадрата, Ганьо пък си е Ганьо, та за допълнително жилище се развежда (по-рядко) или пише на внуците (по-често). Държавата все още отсъжда кой има необходимост, май не толкова филантропично, та след деветдесетте съда отнема на много хора в нужда и дава на други .. бедни, та прозорливи съдии, кадърни лица и хитри адвокати въртят гешефти. Astroturf-си мажат из мрежите, че в социализма милиционери сутрин с петлите ти бият по вратата за информация с регистрация ли спиш вкъщи. Всъщност зад тия се крият проститутки и други такива, които не са могли да изкарват. Хората, които работели и живели нормално никога не са проверявани. В соца черни пазари за филми има де (бивш НДК), но като цяло е забранено и филми се купуват по няколко на семейство и се разменят с приятели, порното е забранено, но бартер пак си става, свобода имало и в разпръскването из забранено кино - антикомунистическо, против Русия и тъй. В соца и капитализма все пак има паралел - разделението "имаш пари" - "нямаш пари". Докато при първото се води, че живееш по-кофти, казваш "Приятен ден", после е прието да е лек ден. В първото бедността заема 1% от населението, за да припечелиш признание в обществото си пишеш името из разни места и предмети, в народното управление името ти пак стърчи, ама в социалните мрежи. "Имената на глупците висят по стените." Средните били всичко останало, като махнем и единия процент баровци, които са такива, защото са членове на Държавна сигурност или на Централната комисия в комунистите и имаш доста повече, не става въпрос само за "цигарки "КЕНТ" и бонбонки "Тик-так". Слухове се мъдрят, че щерката боголизана Живкова платила един ден "Лувър"-а да работи само за нея, а братът Татов не си пести държавни парици по казина. Чедата на елита фигурирали във ВУЗ и били посетители, разбира се. Мними.
И все пак не искам да ми хвали това време.
Хвалла социалистического живота.Всеки от "старата генерация" си спомня с умиление младежките си години.Не се интересуват толкова от факта,че в магазина не предлагат нищо.Просто младостта е по-приятна от старостта.Правителството не играе кой знае каква роля в това хората да се чувстват щастливи.Бабите с умиление си спомнят годините,в които са се държали за ръце с дядовците,а не липсата на шоколад в магазина.На кого му пука дали няма,след като е свикнал да няма.И баба ми може да яде шоколад всеки ден,но никога повече няма да стане на 30,например.Носталгията е по загубата на младостта,а тя безвъзвратно изчезва.Затова,нека се съгласим с възрастните,че им е било доста по-добре тогава.След 40 години,ще съм възможно най-съгласен с баба ти,че годините,в които съм бил младеж са били най-невероятните.Това обаче не променя факта,че живеем в скапано време.
ОтговорИзтриване