Аз ще уча, за да стана "умна"

Колко трогателно - аз ще уча, за да стана умна. Представете си сърцераздирателната гледка - аз, кръстосала крака като тайландец на поклонение, седя и се взирам ли взирам в прекрасните учебници, оказващи летално взаимодействие върху моята инак слаба и разклатена из основи психика. То нашите ефирски господари са си го казали - "гледам и не вярвам на ушите си". Аз, като всеки нормален пубер с безкрайно желание да учи до връщане на последното погълнато меню орално, да учи, да учи, та да стане умен, грамотен, да си намери свестна работа с приемлива заплата и да си живурка безпредметно, също реших днес да седна да уча. Отворих експедитивния учебник по биология, който години наред е давал на децата грамотност, подкрепял е интелекта им и е засилвал желанието им към една идея по-добро образование, погледнах уроците, които ми се падаха за теста, и изпаднах в радостен делириум! Гледайте - "Взаимодействие, при което в хетерозиготните индивиди едното алелно състояние потиска напълно фенотипната проява на другото алелно състояние, се нарича пълно доминиране". Ей, хак да ний и на мен, и на онзи, разбрал цветущото обяснение на това понятие! Аз, дето уж обичам биологията, харесвам я и по-миналата година, когато учехме човека, организма и системите в него, си четях с кеф и желание уроците. Знаех всичко в учебника, което си е и много полезна информация, вдига общата култура, а с тия велики обяснения на безинтересни и непотребни за хора, неинтересуващи се от биологията в дълбочина уроци не виждам как да седна да го прочета с желание. Само искам и да добавя, че това нещо го учат класове, които нямат ясно изразено обучение по биология, а още по-зле - един час седмично. Е, аджеба, мама на училище ме праща да ставам човек и да се ограмотявам (о, свещени простотии), а не да се подготвям за бакалавърска степен биология, при все че го учим това нещо 45 минути седмично. Научавам тоз урок в понеделник, а като имам чак другия понеделник и руска салата би се сетила, че ще забравя всичките тия баблаблавщини. Втори пример - "Взаимодействие, при което доминантните алели на двата гена, събрани в един генотип, определят фенотип, различен от фенотипа на всеки доминантен алел поотделно, се нарича комплементарно". Очарователно! Аз докато четях това си мислех как подавам документи за психиатрията, обсъждайки със съответния служител всички подробности по кандидатстването ми. Третия път се напрегнах и поразбрах малко, ама след минута не помнех и дума от това, освен взаимодействие. Още по-очарователно. Към биологията тая година се отнасяме почти всички с пълна апатия, ама се правим на заинтересовани, че да изкараме и някоя друга добра оценка и да отбием номера. 'Щото аз искам в училище да ставаме грамотни, умни и можещи хора, а не биологично настроени четиритактови двигатели (не се сдържах). Може да обръщат повече внимание на грамотността ни, да ни показват как да намерим какво ни влече, как да се реализираме с талантите си, как да не пропиляваме потенциала си, как да мислим логично, разумно и целенасочено. Прости, мила образователна система, ама не струваш! Защото ако ме интересува биология, след като общо взето ми се представи тая наука, аз ще проявя сама интерес, ще отворя и ще прочета, ако ми хареса, ще се насоча в тая сфера. Ама да ми набиват в главата излишности - това вече е тегаво! Тия простотии, които учим, ни остават в главите за десет минути, т.е. получаваме ефимерни знания. Нищо не получаваме, освен излишно напрягане. Аз, която се боря за високи оценки, колкото и да ми е неприятно ще направя нещо по въпроса и ще изкарам оценката, ама повечето ич не ги сърби да завършат с висок резултат и шестици да красят дипломите им. Не стига, че са отвратени от тия простотии, ами и още повече спира да им пука зя оценките, щото даже и да си тъп като неделна проповед, пак ще се усетиш, че тук нещо не е правилно.
Колкото и да ги уча тея простотии, по-умна не ставам, затова многозначително казах, че "аз ще уча, за да стана умна".