Поредната простотия с истини, наши при това

Това се роди нейде из безинтересния чат на "Фейсбук", сътворено заедно с Антонио Павлов /дерзаещ "Diablo III"/, обсъждащи чудесата на родния комунизъм.  А именно:
"С. Д /аз/ -

Да се развива социализЪма, комунизЪма. Да стене в агония фашизЪма. Да се обади неонацизЪма.
А. П. - И да умрем у демокрацията.
С. Д. - И да се изроди в жалък опит за инсеминация либезализЪма, да вдигне гемиите лобизЪма и да прецъфтява плурализЪма. МАЛЕЕЕЕ, извини некомпетентността ми, ужас! Имах предвид да процъфти плурализЪма, не да прецъфти. Нали Тато това в главите ни набива, подвизавайки се от всеки светъл ъгъл.
А. П. - Хахахахах.

С. Д. - И все пак нищо не разбирам от политика. Даже затова мисля да следвам политология, за да се "посветя" в светата акълщина, де сите са грамотни висшевисшисти. И акъля ни наливат с канчета за греяна ракия, та да ни овисшат и последната останала недокосната от пропагандните им злодеяния мозъчна клетка. То и тя една... баща ми още и идея не е имал да се чифтоса с мамата, ама инак ми е изконно право да се възхищавам от комунизЪма, като в същото време подлизурствам на Бойко, за да правя безсмислен опит да плюя комунизЪма, възхищавайки се на личната си когнитивност. Ама по тея пътеки де аз гордо скитам с обувки, дарени от Борисов за деца-идиотчета, той на тез пътища преди има-няма месец им резнал трибагреника. Да се смея ли, да плача.

А. П. - И от двете по малко.

С. Д. - Е да, ама ако се засмея в жалък опит да излея кофа лайна на правителството на Борисов ще ме осъди в десет съдилища, до Страсбург ще стигне в зверския си гняв, че петня името Борисово, ама шсе усети, че там ич го не важат, щото му знаят бакиите, а не дай си Боже заплача, ще получа ритник в топките, щото се оплаквам от най-добрата управа, идвала на власт в България някога. Е, да се смея ли или да плача?

А. П. - Казах ти. Ако му беше до това какво ще правиш, досега да се е самоубил и да е заживял щастливо на някой самотен остров под друго име и самоличност.
С. Д. - На него ич му не е за мнението на една недорасла пуберка, която не смята да му влиза в идиотската партия. Прав си. 

А. П. се изсмива дръзко.

С. Д. - Смей се! Бай Тошо те гледа със зоркото си око с двайсти диоптър, колкото и да го залъгваме, че има отлично зрение. Заслужил той да му се смея. Да ходя в тъмните нощи да му бутам паметници и кофермани да му ги препикават... Без даже и шамар да сме му зашили, като всеки уважаващ себе си политик след паметната 1989. Горко ни на паметниците като умрем, ама май да не мислим в дългосрочен план, при Борисовите ми ти гениалности де ти пари за паметници, бидейки дори и проста надгробна плоча.. Ама даже и горните ми мисли са еретически! Уж нормален човек се водя, нищо че ни се водя, ни се карам, ама кой с акъля си къса ръката, която и до ден днешен щедро го храни, ама не с присъствието си, а с отсъствието си. Страшим се аз и уличните кученца, вечно недопикали, от няколко камъка, броящи се на пръстите на левия ми крак и от същия брой барелефи (това бе вдъхновено от един колоритен коментар на една колоритна личност). Страх, нацийо!

   

Със "Страх, нацийо!" завършвам поредното си словоблудство. Забележете.