Малко пустословия по "Заедно в час"

Долното подло и пошло многоглаголстване бе създадено по повод зададена работа от мой почти любим учител, по когото често злословя. Идеята беше да измъдрим нещо като емоция, как се изразява, какви са последиците, как се чувстваме и прочие. На което нашата група от четири човека решихме да направим сценка, аз изготвих сценарий и се представихме отлично. Идеята ни бе това - аз и приятелка сме гаджета, втора приятелка и приятел са гаджета. А и втората се обичаме, но проблемът е, че трябва да дадем нужната публичност на чувствата си.

Това го изготви тази, по която се води че издавам низки страсти и чувства.

Представям ви  сценария в цялата си светлина:

"А ходи с В.

А харесва Б.

Б ходи с Г.

Г и В са просто гаджета на съответно Б и А.

Следва:

Аз: Б /под формата на момче/

Поли: А

Васи: Г

Веско: В

Историята бавно се заплита. Е, тъй или иначе някой шси ходи с гордо клюмнала глава. /Ама нЕма да съм аз!/

Тук моята колоритност нелепо възкръсва из дълбините на нищото. Щот си е нищо. Идея нямам кво да напиша. А още повече искам да гледам и слушам мненията и физиономиите на богопомазаните ми съученици, а камо ли на Ненчев, който, разбираш ли, прави опити да ни набие в главите крайно правилните си разбирания, да ни накара да вникнем в дълбините на съзнанието си, да изровим талантите, луканките, надеждите, силата, кирта, потта и прочее, при положение че хората са определили българската образователна система със според мен трите най-точни думи, давани някога в историята и – „висшист до висшиста”, пък и гледай ти, случайно висшистите ни взели та написали някъде славата си на такива ей така – „вишист”. /

Продължавам,  ясно излагайки житейския колодрум на нашите паметни герои:

*барабани*

20^th Century Fox

представя

„Дръзки перли в листопада от красота”

с любезното съдействие на

Каванч Татлъту

Мехмед Таксим Мустафа

Джеврие Абдул Хасим Набдях

и

Кадир Гюл Али-Раза

Първа част /от общо 3215798456159791294/

Поли, Веско и аз влизаме. Отиваме при Васи, която прави нещо, седнала по турски и храчи кат камила. Тримата сме се събрали като Ботевска легия, като аз и Поли сме от двете страни на Веско. Държим си ръцете зад Весковия широк, мускулест и силен с кокали кат изгнили колци гръб.

Поглеждаме се, усмихваме се и се пускаме – ни лук яли, ни лук мирисали.

Аз и Василена, Поли и Веско – започваме да се лигавим като двойки пред огледалата на тоалетните в мола, но Поли и аз тъжно, многозначително и романтично се споглеждаме сякаш са ни свили чисто новите дрешки на “Volcom”. Васи и Веско нищо не подозират за зародената нова любов под светлото слънце, или реално погледнато – под мътните облаци.

Естествено и напълно нормално започваме да се мляскаме със звуци, наподобяващи ядене на попара от тригодишни. Разбира се, първи подхващат езичеството Веско и Василена. Аз и Поли се побутваме, опитваме се да страним от тях, но без да бележим знаменития успех на футболистите ни през 94-та. В конца концов – целувката е неизбежна.

Напрежението расте. Въздухът с нож се реже. Интригата се заплита като раста на немитата слива на Поли Генова. Сгорещяваме се като купонджии, излезли от бурния купон с трева, алкохол, цигарки, разголени мадами и натискане, на групата опозиция през миналия час по етика и право при Петкова (бел. ред).

В един момент /проклет  да е/ с Поли засичаме погледите си, съдържащи бирбучук кила гурели, замазани от факта, че е сутрин и никой не се е наспал, както се очаква, виждаме рибки и лалета в очите си. Любовта е навсякъде. Изпълва ни като Борисов  - магистрала. Летят амурчета, купидончета, педалчета и прочее, размятайки валентинки, балончета във формата на латекса, спасил милиони хора от гилотината /кондом/, вибраторчета, благоевградски прашки, конфети, риби, ножове, марули и хладилници.

/Сцената добра, ама постановката слаба/ - С възлюбената решаваме да направим изявление - признаваме безконечната си ЛЮБОВ, дивата страст, истинските чувства.

Или за по-нагледно направо демонстрираме с помощта на камшици, лубриканти, прашки, костюмчета за бедни и прочее любовта си.

Бележка на сценариста:

00:02 е, тежък ден беше, кърти ми се, иде ми да заспя насред подиума в 16-ти, иска ми се да си спретнем дива вакханалия, ама сценариста е на гъз.

По повод петъчния тест за справка на досега натрупаните на камари и бутащи се на талази знания тук можете да видите и конфронтация, и свобода, и отговорност. Да не говорим пък за проблемни ситуации и чувствата в тях.

Имам горе-долу беглата представа, че сцената ще се получи жива Троя, а ние ще седим опулени като македонски каторжници, забравяйки и последните зачатъци на спомени по темата. И тъй като тази изява е живо турско сериалче с вечната дилема – една е влюбена в комшията, един от години наред има любовница, пък те са и женени, а комшийката нищо не подозира, камо ли многочелядното поколение, има си и висока степен на морал, се предполага да разбие представите на  Роналд Лаудер за висока гледаемост, така да кажа, пък и за отзиви /нека отметнем факта, че над половината са отрицателни/, а бюджетът е нисък, сюжетът смислово - висок и строен като табуретка. Изобщо, колеги, очакват ни буйни аплодисменти и фенове, чакащи новия епизод като сбирщините разярени родители, чакащи да запишат милата си челяд на посещения в детски заведения, развалящи им всички чакри – горките дечица – от малки биват подлагани на гадните мъчения на живота. Както и да е, това започва да мяза малко на научна конференция на богопомазаната Людмила Живкова, пък и тя един учен, за чудо и приказ. Ако не беше, милата, щерка на правешкия комунист, заради който още изплащаме дългове, надали щеше да извади на бял свят /съдейки по темповете, с които замърсяваме може би „пепеляво-сив” е по-точният епитет/ дори и една от гранде замислите си. Приключвам с изродщините си.

С горните творения ви изложих темите на половината турски сериали. Честито, вече сте сапуноограмотени.

Втора бележка на тъпия сценарист: Тия глупости нямат за цел да обиждат нито една от споменатите личности! Текстът е целенасочено изготвен за смях, повръщане, смях, смях, отвращение, смях, не за обиждане и вид потъпкване на чуждото мнение.

Моля никой, прочел това, да не приема думите със сърдечната си мускулатура, тъй като, отново споменавам, това е поредната глупост, родена от бедното ми въображение и още по-бедната ми фантазия.

Също така бих желала да отправя следната молба: Ако това бива разпространявано – нека бъде в електронен формат. Това са шест страници! Нека мислим за природата, тя 4,5 милиарда години мисли за нас, а и това не е сигурно.

Благодаря за вниманието и времето, отделено за мен!
***********************************************

Така звучи едно от първите ми пустословия, но бе прието много добре, само с изключение на низвергнатата оценка, която получихме - имахме даже и право на избор, да не повярваш. Аз и Поли можехме да изберем да имаме 100%, а втората "опция" е всички дружно да имаме по около 70%, само защото аз прочетох целия сценарий, който бях написала и беше напълно излишен и защото с Поли сме главните герои в шантавата сцена. Драги читатели, дори тъпанар с интелект на сок от боровинки би могъл да се досети, че в един филм, сцена, всякакъв вид постановка и такива ми ти опити за театрални представления има главни герои и второстепенни. Това е повече от ясно дори за IQ-то на броненосец, но някак не беше ясно на даскала, чието IQ съм убедена е доста високо. Наистина за мен остава неясен мотивът му за това оценяване, и все пак имам някои предположения - не може да съзре гореспоменатия факт, а може и нарочно да ни оценява така, за да стане ясно, че всички сме равнопоставени и не е допустимо аз да кажа 277 думи, а аверът 275,64. Всички сме равни по възможности, с тая философия и политика биват дрогирани всички, проявили целомъдрието да постъпят на работа в "Заедно в час", където влизат сладури и излизат назобени гении с търпение и мъдрост в симбиоза. И факт е, че им е нещо като забранено да гонят ученици от час - имат достатъчно компетенции, за да усмирят дивите подобия на ученици, бък бидейки и поредната доза неграмотна сган, минала им пред опитната ръка.
Днес, в нашето перо от огромната, стелеща се навсякъде из България училищна институция, имаме трима преподаватели, двама от които вече споменах. И двамата мисля са завършили психология в Нов български, а третият международни отношения. Знам, че иде от списание "Мениджър", където е била директор на маркетинговия отдел, а наскоро я видях дори в награждаването на "Спортист на годината", като връчваше наградата на гордостта на българската гимнастика Йордан Йовчев. Видеото беше нейде тук.
В крайна сметка - учителите са пичове. Ненчев е веселяк, Петкова - страхотна, а Тодорова - човек на възможностите. Искам повече такива учители, защото не искам да завърша средното сухичко, да изляза неошлайфана, невинна и нескопосана. Наистина съм им благодарна, въпреки всички конфронтации, аз не искам да си отидат от училището преди да съм завършила, колкото и егоистично да звучи.